Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
— Още!
Даниъл си пое дълбоко дъх.
— Вече сме вкъщи, мъник. — Извади Джеймс от люлката и посочи светлината в къщата на съседите, която ни зовеше като маяк в далечината.
Джеймс се нацупи нещастно, а аз се почувствах по абсолютно същия начин.
Даниъл се претърколи по корем, все още задъхан. Докоснах с пръст разкъсаното място на тениската и забелязах, че макар мястото да бе напоено с кръв, кожата му се беше затворила. Виждаше се единствено дълъг, назъбен белег, където трябваше да има рана. Докоснах с пръст топлия розов белег. Даниъл понечи да се отдръпне, ала след това въздъхна, сякаш докосването на пръстите ми го даряваше със спокойствие.
— Как… Искам да кажа… Ти какво си? — попитах аз.
Той се разсмя. Беше развеселен. Нито изсумтя, нито пък се подсмихна саркастично. Стана и ми подаде ръка.
— Най-добре да повървим оттук до вас — предложи и ми помогна да се изправя. Пое Джеймс и ми даде знак да тръгнем към нас.
Намръщих се. Наистина ли очакваше да продължа просто така?
— Моля те, кажи ми. Това не е нормално. Как го направи?
— Нека първо заведем брат ти у вас. Когато всичко приключи, тогава ще поговорим. Обещавам.
— Нали обещанията никога не се изпълняват?
Даниъл се пресегна и ме погали по бузата.
Джеймс се закашля. Дъхът му излизаше на облачета. Беше ми толкова топло, след като тичах, че напълно забравих колко е студено. Усетих как студът започва да щипе потните ми ръце и се сетих, че на Джеймс му е още по-студено. Знаех, че в мига, в който влезем през оградата в двора, магията — свободата — която усетих, докато тичах с Даниъл, ще изчезне и аз щях да пропусна шанса да получа търсените отговори.
Ами ако Даниъл решеше да изчезне отново?
Знаех, че Джеймс е на първо място, затова не зададох въпросите и последвах Даниъл през гората чак до оградата. Промуших се през дупката.
Отново в двора
На улицата блестяха сини и червени светлини и осветяваха закърпения на места покрив на къщата. Клаксони, викове и много движение изпълваше сенките, които светлините хвърляха. Сякаш половината Роуз Крест, включително шерифът и заместникът му, бяха дошли.
— Изглежда са организирали претърсване — отбелязах аз.
Даниъл се напрегна, докато се промъкваше през оградата.
— Трябва да си вървя. Вземи Джеймс. Кажи им, че си го открила сама.
— В никакъв случай. — Стиснах ръката му. — Ти си героят. В никакъв случай няма да обера лаврите. — Поведох го към двора. — Мамо, татко! — провикнах се аз. — Връщаме се. Водим Джеймс.
— Джеймс! — Мама изтрополи по стълбите на верандата.
— Ти как… Къде… бебчето ми. — Тя се опита да поеме Джеймс от Даниъл.
Джеймс писна и прегърна с малките си ръчички Даниъл през врата. Даниъл се изчерви. А може би това бяха отблясъци от полицейските лампи.
— Даниъл го спаси мамо. — Докоснах лакътя на Даниъл. — Струва ми се, че Джеймс се влюби в героя.
— Добре, дребосък, трябва и аз да дишам. — Той отдръпна бебето от врата си. — Сигурно си огладнял. Искаш ли пуйка и пай?
Джеймс кимна.
Даниъл подаде Джеймс на мама. Тя го прегърна толкова силно, че той изхлипа, а след това го нацелува по цялото лице.
— Джеймс? — Татко се приближи по алеята.
Шерифът го последва.
Даниъл беше на крачка зад мен.
Заместник-шерифът се опита да спре съседите да не влизат, но пусна татко и шерифа.
Татко грабна Джеймс и го завъртя. Погледна Даниъл.
— Браво — похвали го той и го прегърна през раменете. — Браво, синко.
— Не ми се иска да ви прекъсвам — обади се шерифът, — но трябва да дадеш изявление. — Погледна Даниъл.
— Нямам много за казване — сви рамене той. — Открих го да се лута в гората и го доведох. Сигурно се е измъкнал от креватчето и е решил да тръгне на малко приключение.
Зяпнах го. Това ли беше? Не очаквах да каже истината — как е проследил миризмата на бебето през гората, как улови Джеймс във въздуха, когато брат ми падаше от десетметрова скала, а след това използва свръхчовешките си способности, за да ни изкара от клисурата — но той представи всичко прекалено простичко. Нямаше никаква драма.
— Не беше точно така! — почти извиках аз. Даниъл ме погледна ококорено, сякаш се страхуваше, че ще разкрия тайната му пред всички, което нямах никакво намерение да правя. Затова се спрях на първия сценарий, който ми хрумна: — Хвана Джеймс, преди да падне в потока!
Мама изписка и издърпа Джеймс от ръцете на татко.
Добре че беше тъмно и никой не видя издайническите „следи“ по бузите ми.
— Даниъл е герой. Той спаси живота на Джеймс. — Исках хората да научат истината, макар Даниъл да нямаше никакво желание те да научават какво се е случило.