Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
— Само ли беше бебето? Не беше ли ранено? — Шерифът посочи окървавената разкъсана риза на Даниъл.
Двамата с него кимнахме.
— А как ще обясните кръвта на верандата?
Даниъл го погледна с недоумение.
— Не е негова работа да обяснява — намеси се татко. — Кой знае от какво е. Може да е някоя от котките на съседите. Нямате ли криминална лаборатория, за да проверите?
Шерифът изсумтя.
— Шерифската служба на Роуз Крест е много далече от криминална лаборатория. Ще накарам полицай Марш да изпрати проба в града. Ще мине доста време, преди да ни съобщят резултата. — Той ме погледна: — Ти нищо друго ли няма да добавиш? Нищо друго ли не помниш?
— Даниъл спаси живота на брат ми — отвърнах аз. — Това е най-важното.
Някаква кола спря на алеята и част от насъбралите се отдръпнаха на тревата.
— Мамо. Татко. — Джуд изскочи от минивана и разблъска множеството. Дори заместник-шерифът не успя да го спре. — Доведох кавалерията! Половината от доброволците в приюта дойдоха, за да ни помогнат… — Замълча. Лицето му се изопна. Проследих погледа му от Джеймс в ръцете на мама към татко, който бе прегърнал бащински Даниъл.
— Джеймс е добре — обади се мама.
— Благодарение на Даниъл. — Татко стисна рамото му. — Щяхме да изгубим Джеймс, ако не беше той.
Шерифът протегна ръка към Даниъл. Той трепна, след това се ококори невярващо, когато шерифът разтърси ръката му.
— Браво — похвали го. Насочи фенерчето към задната ограда. — Трябва да я оправиш — обърна се той към татко: — Имаш късмет, че случаят се разреши ако не беше синът ти… — Първо реших, че говори за Джуд, след това забелязах, че се усмихва на Даниъл.
Татко не го поправи.
— Ще доуточним някои неща и тръгваме. — Шерифът потупа Даниъл по гърба. — Жена ми само дето не получи удар, когато станах от масата. Родителите й са на гости… искаха да се омъжи за счетоводител.
— Веднага ще оправим оградата — рече татко и стисна ръката на шерифа. — Даниъл, нали ще дойдеш?
Той кимна.
— Ще внеса Джеймс вътре. — Мама се усмихна уморено и стисна ръката на Даниъл. Мисля, че това беше нейният начин да му благодари.
Усмихнах се и аз. Може и да бях поизкривила истината, но планът ми да оправя живота на Даниъл се получаваше — спасителният пояс, който му подавах, май помагаше.
Тогава обаче чух недоволното ръмжене на по-големия си брат. Целият трепереше.
— Джу…
Джуд се хвърли към Даниъл.
— Ти си го направил! — изрева и заби юмрук в лицето му.
Даниъл полетя назад, блъсна ме и двамата паднахме на земята. Джуд се нахвърли отново и ме стъпка, докато се опитваше да удари стария си приятел. В този момент шерифът се метна към него. Дръпна Джуд. Мама се развика.
Джуд размаха ръце и продължи да крещи:
— Той го е направил! Той го е направил! Не виждате ли?
Даниъл се надигна от тревата.
— Джуд? — Протегна ръка към бившия си най-добър приятел. — Кълна се, че не съм.
Брат ми се изскубна от ръцете на шерифа и се опита отново да нападне Даниъл. Татко пристъпи между тях. Шерифът сграбчи Джуд.
— Успокой се — нареди татко.
— Той го е направил. Той е откраднал Джеймс. — Джуд погледна шерифа. — Арестувайте го. Спрете го, преди да избяга!
Даниъл отстъпи крачка назад. Знаех, че можеше да избяга, но той не направи никакъв опит да се махне. Остави заместник-шериф Марш да го стисне за ръката.
— Престани! — изкрещях аз на Джуд и се опитах да се изправя на разтрепераните си крака. — Престани да лъжеш. Даниъл спаси Джеймс. Ако не беше той, Джеймс щеше да се удави в потока.
— Ти престани да лъжеш! — Лицето на Джуд беше разкривено също както в нощта, когато бе открил тялото на Мериан, а след това не бе успял да ме намери. Страхувах се, че ще удари и мен, макар досега да нямах представа, че може да удари някого. — Потокът е пресъхнал и ти много добре знаеш — отвърна той.
Мама ахна. След нея ахнаха и насъбралите се съседи, които се приближиха веднага щом полицаят изостави поста си. Изглежда, шерифът отпусна захвата си, защото Джуд се изскубна от ръцете му.
— Арестувайте го — настояваше брат ми. — Арестувайте това чудовище. — Хвърли се отново към Даниъл.
— Престани! — Татко стисна ръката на Джуд и го дръпна настрани.
Джуд се препъна и падна на земята.
Татко се надвеси над него, стъпил от двете страни на тялото му. Никога досега не бях виждала баща ми да се държи толкова властно.
— Престани незабавно! — нареди той. — Престани с тези лъжи.