Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Кралят настанява мен от дясната си страна, а негова светлост херцога — от лявата. До мен е херцог Глостър, братът на моя съпруг, а жена му от е другата страна на съпруга ми. Седим с лице към хората в голямата трапезария, сякаш сме образи от гоблен, предназначени за тяхно развлечение: ярко блеснали с цветовете на роклите и наметките си, искрящи от скъпоценности. Зяпат ни, сякаш сме жива картина, от която се очаква да научат нещо. Гледаме отвисоко към тях, както сигурно боговете гледат смъртните, и докато блюдата обикалят стаята, изпращаме най-хубавите ястия на фаворитите си, сякаш за да им напомним, че се хранят по наше благоволение.
След вечерята има танци, и херцог Глостър побързва да ме изведе да танцуваме. Изпълняваме своята част от танца, а после стоим един до друг, докато останалите двойки изтанцуват същите стъпки.
— Толкова сте очарователна! — възкликва херцогът. — Казаха ми, че Джон се е оженил за жена, която веднага отмъква сърцата на мъжете, но не повярвах. Как така съм служил на страната си толкова дълго във Франция, а въпреки това никога не съм ви виждал?
Усмихвам се и не казвам нищо. Истинският отговор би гласял, че докато съпругът ми постоянно воюваше, за да опази английските владения във Франция, този недостоен негов брат избяга с графинята на Ено, Жаклин, и поведе друга война в защита на собствените си интереси, опитвайки да спечели нейните земи за себе си. Прахоса състоянието си и можеше да изгуби там и живота си, ако капризът не бе насочил интереса му към една от придворните дами на графинята, тази Елинор, а после той избяга с нея. Накратко, това е човек, воден от желанията си, а не от своя дълг. Човек, толкова различен от съпруга ми, та ми е трудно да повярвам, че и двамата са синове на крал Хенри IV Английски.
— Ако ви бях видял, никога нямаше да се прибера в Англия — прошепва той, когато при една фигура в танца отново се събираме.
Не знам как да отговоря на това, и не ми харесва как той ме гледа.
— Ако ви бях видял, никога не бих се отделил от вас — казва той.
Поглеждам през рамо към съпруга си, но той говори с краля и не гледа към мен.
— А вие щяхте ли да ми се усмихнете? — пита ме деверът ми. — Бихте ли ми се усмихнали сега? Или дори сега се страхувате да ми откраднете сърцето?
Не се усмихвам: придавам си много сериозно изражение и се удивявам, че дръзва да говори на мен, на собствената си снаха, така уверено, сякаш смята, че няма да съм способна да му устоя. Има нещо едновременно отблъскващо и опияняващо в начина, по който ме улавя за талията, което е част от движението на танца, и ме притиска плътно към себе си: топлата му ръка е на гърба ми, бедрото му ме докосва леко — което не е част от танца.
— А брат ми удовлетворява ли ви като съпруг? — прошепва той; топлият му дъх лъхва голата ми шия. Леко се отдръпвам, но той затяга хватката си и ме прегръща плътно. — Докосва ли ви така, както едно младо момиче обича да бъде докосвано — нежно, но пламенно? — Засмива се. — Прав ли съм, Жакета? Така ли обичате да бъдете докосвана? Нежно, но пламенно?
Отдръпвам се от него, и във внезапно извилата се вихрушка от цветове и музика разбирам, че Ричард Удвил ме държи за ръката, издърпал ме е в средата на танцуващите и ме върти ту на една, ту на друга посока.
— Простете! — провиква се той през рамо към херцога. — Напълно се обърках, прекарал съм твърде дълго време във Франция; помислих си, че това е моментът, в който си разменяме партньорките.
— Не, твърде много подранихте, но няма значение — казва херцогът, като хваща за ръка рязко изоставената от Удвил партньорка и оформя танцовата фигура, докато Удвил и аз правим малки стъпки в центъра на кръга, а след това оформяме арка, така че всички се провират през нея, танцувайки, всички партньори се сменят отново, и аз се отдалечавам, използвам движенията на танца, за да се отдръпна далеч от херцог Хъмфри.
— Как ти се видя кралят? — пита ме съпругът ми, когато идва в спалнята ми същата вечер. Завивките са отметнати за него, възглавниците — натрупани на висока купчина. Той се пъхва в леглото с въздишка на изтощение, и аз забелязвам, че набразденото му от бръчки лице е посивяло от умора.
— Прекалено млад.
Той се изсмива кратко:
— Ти самата си такава солидна омъжена дама.