Хартиени градове

— И какво, по дяволите, правим сега? — попита Бен.

— Не говори така пред детето — казах.

— Рути, имаш ли нещо против да използвам „по дяволите“ пред теб?

— Не вярвам да има ад — каза тя.

Рейдар прекъсна дискусията.

— Вратата, хайде.

После се зарови из хаоса в кутията с инструменти, извади някаква отвертка „Филипс“, клекна и развинти ключалката на вратата. Аз взех друга отвертка с намерението да развия вратата от рамката, но там нямаше никакви винтове за развиване. Започнах да оглеждам вратата. На Рути й доскуча и слезе да гледа телевизия.

Рейдар разхлаби ключалката и тримата един по един се изредихме да гледаме какво има вътре. Само голо, небоядисано дърво. Никаква бележка, никакво съобщение. Нищо. Започнах ядно да оглеждам вратата и да се чудя как да я извадим от пантите. Отварях я, затварях я, опитвах се да разбера какъв може да е механизмът на една врата.

— Това проклето стихотворение е толкова дълго — казах. — Дали не е отделил някоя и друга строфа да обясни как се изваждат врати от рамки?

Едва когато ми отговори, разбрах, че Рейдар вече седи на компютъра на Марго.

— Според Омникшънъри, трябва само да вдигнем вратата нагоре и да я извадим от пантите, можем да ползваме отвертката като лост. За беда, някакъв вандал е добавил, че този вид рамки са много добри, защото издържали на гръмки пръдни. О, дали ще доживея деня да намеря една точна информация тук?

След като Омникшънъри ни каза какво да правим, останалото беше лесно. Успях да вдигна вратата от трите панти нагоре, а Бен я издърпа настрани. Огледах всичко. Нищо. Нищо по пантите, нищо по рамката.

— Нищо по вратата — каза Бен. После я поставихме обратно, а Рейдар зави винтовете на ключалката.

После всички отидохме в къщата на Бен, която в архитектурно отношение беше същата като нашата, и пуснахме да играем на Арктик Фюри. Играехме игра в игра. Целта беше да стреляме един по друг с пейнтбол, качени на един ледник. Ако удариш противника си в топките, ти дават допълнително точки. Беше много трудно.

— Копеле, със сигурност е в Ню Йорк — каза Бен. Видях дулото на пистолета му, но преди да успея да избягам, той ме застреля.

— Мамка му — измърморих.

— Преди следите, които е оставяла, са сочели към някакво място — напомни Рейдар. — После казва на Джейс това за Ню Йорк, оставя ни следи, които водят до двама души, които са живели в Ню Йорк през по-голямата част от живота си. Има логика да е там.

После Бен се обади:

— Това иска, пич — и точно когато започнах да се промъквам към Бен, той сложи играта на пауза. — Иска да идеш в Ню Йорк. Може би е организирала всичко така, че за да я намериш, трябва да идеш там.

— Къде? В дванайсет милионен град?

— Може да има някой тук, който да й съобщава какво става? Кой би й казал, ако тръгнеш? — попита Рейдар.