Изкуството на лова

— Може да е решил да замине сам.

— Без да се сбогува с мен? Не би го направил.

Закусваха на една от източните тераси. На терасата имаше големи саксии с красиви цветя, които прехвърляха парапета и се спускаха надолу като пъстроцветен водопад. Слънцето грееше ярко, но въздухът беше студен и Янти се бе загърнала с вълнен шал. Две прислужнички се навъртаха около тях, готови да им напълнят чашите с плодов сок или да поднесат топъл препечен хляб. Янти се дразнеше от присъствието им.

Паулус си допи чая и подаде чашата си да я напълнят. После каза:

— Изглежда, не му се понрави това, което чу вчера. Надявам се, не смята да те отвлече противно на волята ти.

Янти гледаше чашата си със сок.

— Не би го направил.

— Разбира се, че не — засмя се принцът. — Шегувах се.

— Той не е… — Тя се помъчи да намери подходящата дума. После започна отново: — За него всичко това не е никак лесно. Предполагам, че е имал други планове за нас двамата, а сега нещата се промениха.

— Би трябвало да е щастлив заради теб.

— Ще бъде — каза тя. — Зная, че ще бъде. Той просто… — Поклати глава. — Просто е твърде упорит.

— Знаеш ли как се е озовал тук? С това снаряжение.

— Каза ми, че се натъкнал на склад в Пертика.

— Доста път е дотам. Какво е търсел толкова далече на север?

— Мъртвешки кораб го откарал там.

Паулус се намръщи.

— Мъртвешки кораб? Дали е срещнал някого в Пертика?

— Мисля, че да. Но не каза кого.

Баща ѝ бе убеден, че някой ги манипулира от разстояние, мести ги като пионки на шахматна дъска. Беше ѝ казал, че мъртвешкият кораб първо го открил, а после го откарал на север в ледената пустош, където той се натъкнал на унмерския боен арсенал. Янти не беше съвсем убедена. В края на краищата кой освен божество би могъл да осъществи подобна сложна схема? И защо едно божество ще се интересува от него? Баща ѝ просто бе станал жертва на някаква илюзия.

Паулус се изправи и отиде до парапета. Оттук, над стените на Елската крепост, се виждаше долината чак до покритите със сняг Ирилиански планини, потрепващи като мираж в утринната мараня.

— Струва ми се, че тук наистина се усеща ръката на невидим манипулатор — промърмори той.

— Кой?

Паулус не се обърна.

— Не зная. Но е очевидно, че мъртвешкият кораб е бил направляван. Някой е осигурил на баща ти средството да те спаси от хаурстафите.

— Нямам нужда от него.

— Да, но този, който е дал на баща ти могъщите играчки, не го е знаел.

— Не разбирам.

Той въздъхна и се обърна към нея.

— И аз, Янти. Всичко, което зная, е, че това е дело на нечия воля. Някаква невидима сила ви е белязала и двамата.

Янти потрепери.

— Но кой? Защо?

Той сви рамене.

— Кой може да разбере плановете на безсмъртните?