Изкуството на лова

— Не е ли по-красиво от Ивънсроум и Анейския полуостров?

— Красиво е, наистина — потвърди тя.

Бяха се преместили на една скамейка на терасата с изумителна гледка към долината на Порт Ел. В гората бяха разположени артилерийски батареи и лагери. В мъгливата далечина на Ирилианските планини се виждаше пано от зелени и жълти поля и малки горички, между които се виеше синята лента на реката.

— Понякога ми се ще да стоя по-дълго тук, у дома — каза Паулус.

Янти мълчеше. За нея дворецът бе свързан с неприятни спомени. Да заживее тук би означавало да си припомня всеки ден за ужасите, които бе причинила на други.

— А твоята родина? — попита тя.

— Флотът на Хю плячкоса Галеа — отвърна Паулус — и остави земята на местни вождове и пирати от Надима Чи — архипелага, който наричате Барутните острови.

— Сигурно сега съжалява за това.

Паулус сви рамене.

— Не чак толкова, колкото вождовете, които се опита да засели там. Галеа изпитваше затруднения от доста време преди моите сънародници да си тръгнат. По това време възможностите на нашите магьосници бяха по-малки от територията, над която трябваше да се простират. Те допуснаха грешки и земята така и не се възстанови.

— Какви грешки?

Принцът поклати глава.

— Зла поличба е да се говори за това.

— Родителите ти оттам ли идват?

— Баща ми да — рече Паулус. — Майка ми е от Алдегарде на север. Умряла е при раждането ми, пет години преди да напуснем Галеа. — Поклати глава. — Вродените способности на нашата раса се превръщат в проклятие, когато опре до създаване на потомство. Нерядко силите ни се проявяват по време на самото раждане с ужасяващи последствия за майката.

— Съжалявам — каза Янти.

— Баща ми изчезна при плаването от Лосото до Ел — добави Паулус. — Сигурно се е хвърлил през борда. Беше съсипан от мисълта, че никога няма да се върне в Галеа.

— Чувала съм за Галеа. Това не е ли мястото, където са създадени първите дракони?

— Някога те са били гръбнакът на нашата империя — обясни Паулус. — Нашите драконоукротители са контролирали две хиляди левги от океана. — Той се загледа към далечните планини, но Янти виждаше, че е погълнат от мисли. — Да можеше да видиш аралкоас-димора… димящите кули на бруталистките и ентропистки магьосници. Няма подходящи думи на анейски, с които да се предаде усещането за величие… и непреодолима сила. Те разкъсваха природата и си проправяха път към туптящото ѝ сърце.

Янти изведнъж осъзна, че той говори за места, които са съществували преди триста години — места, които бе виждал с очите си. За пореден път си даде сметка за истинската му възраст под младежкия вид.

— Близо до Ферсен често се провеждаше лов на дракони.

Паулус повдигна вежди.

— За момиче от село си пътувала доста.

Лицето ѝ пламна.

— Прекарах известно време в морето.

— Очевидно — каза той. — Хубаво е, че си видяла широкия свят. Когато се оженим, мястото ти ще е в Лосото.

— Лосото?

— По традиция Лосото е унмерското седалище на властта. Хиляди години преди да се заселим в Галеа. Моите сънародници се опитаха да си го върнат от император Джи-Кай от Златното царство преди триста години, с което всъщност започнаха Драконовите войни и хаурстафската намеса. Сега, когато Гилдията на телепатите е разпръсната, ще го поискаме отново от наследника на Кай император Хю. След като се освободим от Хю, ти ще останеш там и ще управляваш двора в мое отсъствие.