Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
— Какво нахалство! — провикна се Паулус. — Как смее той да ни нарежда?
— Такива са условията на лорд Конквилас — каза драконът.
— А сега чуй моите — каза Паулус.
Кир го прекъсна.
— Няколко думи насаме, ваше височество.
Паулус го изгледа ядосано.
— Моля ви — настоя Кир и побутна младия принц към дворцовата порта. Паулус даде знак на Янти да остане на място и последва чичо си.
Янти ги изпрати с поглед. Можеше да ги последва телепатично. Толкова лесно би било да се вмъкне незабелязано в ума на всеки от двамата и да подслуша разговора им. Но нейният принц ѝ бе наредил да остане тук. Щом любимият ѝ искаше да разговаря насаме с чичо си, тя не биваше да предава доверието му. Обърна се към дракона.
Скоро щеше да бъде кралица.
И въпреки това огромният змей я плашеше.
Разглеждаше я внимателно, сякаш се опитваше да предугади и най-съкровените ѝ мисли и чувства. Синкавозелените му люспи проблясваха на слънчевите лъчи, прибраните отстрани криле изглеждаха тънки като корабни платна. Ноктите му се бяха заболи дълбоко в почвата на двора — нокти, които с еднаква лекота можеха да късат човешка плът и стоманени прегради и да отнасят нещастни моряци надалече в морето. От него лъхаше на океан, както от пияниците лъха на алкохол — ухание толкова силно и тежко, че ѝ се виеше свят. Всяко негово дихание изпълваше двора с лютив дим.
„Една искра — помисли си тя. — Небрежен стрелец или клечка на пушач…“
— Ти направена ли си? — попита съществото.
— Моля?
— Унмерите ли са те създали? В котел ли си родена?
— Разбира се, че не.
Драконът оголи зъби.
— Няма да е за първи път сами да си създават проблеми. В натурата им е да скачат преди да помислят. Така опознават неизвестното. Но така разрушават и светове.
— С мен са много мили.
Огромният змей изпусна отровни пушеци с изражение, от което можеше да се отсъди, че се забавлява. Гърдите му се повдигаха и спускаха като океански приливи и отливи.
— Ти си много млада — продължи той. — Моля те да не защитаваш принц Марквета. Няма да е никак мъдро, ако превърнеш Аргусто Конквилас в свой враг.
Тя повдигна брадичка.
— Не ме е страх от него.
— Много жалко. Но това е още едно от безбройните предимства, които той има над теб. — Драконът се раздвижи внезапно и неочаквано, люшна продълговатата си глава над двора и цевите на оръжията. Неколцина от по-младите войници отстъпиха назад инстинктивно, но лицата на ветераните дори не трепнаха. Драконът, изглежда, се усмихваше, сякаш бе решил да подложи на изпитание войниците, и като че ли остана доволен от това, което научи. Или пък нарочно се опитваше да провокира атака?
— Конквилас е осведомен за твоите необичайни умения — каза той. — Познавам го достатъчно добре, за да съм сигурен, че с удоволствие ще премери силите си с твоите. Не разчитай много на благородството му, защото напоследък става все по-неспокоен, а за него предизвикателството е всичко. Умолявам те, дете, да не се намесваш. Защото той ще те убие.
— Искаш от мен да не правя нищо, докато той се опитва да убие всички, които обичам?
Драконът присви очи.
— Не всички, нали?
В този момент Паулус и чичо му се върнаха.
Херцог Кир приближи дракона и заяви:
— Бих ти видял сметката на момента дори само за да осигуря вечеря на прислугата. Но се налага да поискам от теб да отнесеш отговора ни. Предай на изменника Конквилас, че както изглежда, предпочита да се крие в сенките. Ние уважаваме честните двубои. Смятаме да организираме игри в чест на коронацията на принц Марквета и брака му с лейди Бакър от Ивънсроум. Както принцът, така и аз ще бъдем сред участниците в съревнованията. Ако Конквилас се запише за участие, може да се изправи срещу нас на арената. Като гост на бъдещия крал ще му бъде гарантирана безопасността извън игрите.
Очите на дракона блеснаха.
— И ще се биете с него открито?
— Естествено — допълни Паулус.
— Кога? — попита драконът. — И къде? Не виждам арена тук.
— Игрите ще се организират след два месеца в Палатите на Анеа — каза Паулус.
Драконът се разсмя.
— Император Хю може да не е на същото мнение. Доколкото си спомням, палатите са затворени по негово нареждане.
— Единствената сила, която сега има император Хю, му стига да ми топли трона. — Младият принц повиши глас, за да го чуят всички присъстващи. — Всеки, който иска да се закълне във вярност към мен, ще получи тази възможност на предстоящия турнир. А тези, които не желаят, може да се изправят срещу мен на арената. Инак ще бъдат сметнати за страхливци.
От гърлото на дракона се надигна нисък звук, нещо средно между мощно мъркане и тих рев. Невидими пари бликнаха от устата му и изпълниха въздуха. Той повдигна глава.