Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
И тогава забеляза нещо наистина много странно.
Нещо малко и черно се прокрадваше в периферното му зрение. Приличаше — колкото и да бе невъзможно — на линия, нарисувана от художник. Само дето тази линия прорязваше въздуха. Някаква тънка жица? Или повлекло? Самал? Сърцето му се сви при тази мисъл, но той побърза да я прогони. Беше твърде далече от океана. Дори най-едрият самал не би могъл да се пресегне толкова навътре в сушата.
Линията продължаваше да се издължава, напредваше бавно във въздуха в плавна извивка. Той се опита да извърти глава, за да види откъде тръгва, но не можеше да се помести и на сантиметър. Каквото и да беше това, изглежда, се намираше съвсем близо. В сумрака не можеше да определи цвета — освен че бе по-тъмен от този на мрамора, — но му се стори, че проблясва като нещо течно.
Внезапно линията се раздели на множество разклонения и всяко от тях продължи да се издължава. Много от тези разклонения на свой ред се разделиха, докато накрая всичко заприлича на огромно дърво… или на корен. И продължи да расте, изпълваше въздуха пред него, надвисна заплашително. Тъмните линии започнаха да се сливат, ставаха все по-дебели. Докато ги гледаше, Грейнджър изведнъж осъзна какво вижда. Не беше корен, а кръвоснабдителна система — с кръвоносни съдове и сърце. Кръвоносна система на някакво голямо животно.
Може би сриакал?
Заля го отчаяние. Казваха, че сриакалите търсели плячка из бойните полета на Онло и Галеа още преди Драконовите войни. Според ветераните те били непредвиден ефект от унмерската ентропична магия — същества, появили се в кървавите ями за унмерски експерименти. Галеа била подложена на истинско нашествие от подобни твари, докато унмерите не изгорили собствените си градове. Били невидими и същевременно напълно телесни, способни да парализират жертвата си с невротоксични жила. Завладян от ужас, Грейнджър осъзна, че течността, която изпълва пространството пред него, е собствената му кръв. Сриакалът се хранеше от него, изсмукваше кръвта му в невидимите си вени.
Как се бе озовал тук? Неочаквано си спомни за татуировката върху ръката на херцог Кир. Знакът на бруталистки магьосник.
Дали пък Кир не го бе призовал?
Осъществимо ли беше подобно нещо?
Направи отчаян опит да помръдне. Хвърли всичко в това усилие, но мускулите му просто отказваха да се подчинят на волята. Не можеше да избяга — не и докато съществото не му източи кръвта докрай.
Ако само помръднеше пръст…
Малко движение, но то щеше да доведе до по-голямо. От пръста към ръката… от ръката към рамото… И после да замахне срещу проклетата твар.
Съсредоточи се върху дясната си ръка, мъчеше се с цялата си воля да накара поне един от пръстите да помръдне. Мускулите му бяха вкаменени и неподвижни. Пред очите му във въздуха танцуваше собствената му кръв. От гърлото му се изтръгна мъчителен стон — почти вик на отчаяние и съжаление. Не можеше да го направи.
А сриакалът пред него продължаваше да придобива форма, огромното му туловище се изпълваше с очертания от кръвта на Грейнджър. Вече се виждаха мускулестите му ръце и рамене. Нямаше врат — само голяма приплесната глава. Нямаше и пръсти и нокти. Ръцете му завършваха по-скоро с плетеница от подобни на камшици пипала.
Грейнджър имаше ужасното чувство, че го гледа. От чудовището извираше нещо. Някакво чувство.
Удоволствие?
Изведнъж вратата на спалнята се отвори от силен ритник. И се появи стройна фигура с меч в ръка. Лицето ѝ бе скрито в сянка заради идещата отзад светлина.
Фигурата прекрачи прага… и изведнъж Грейнджър позна кой е това.
И го заля нова вълна на объркване и ужас. Този човек не можеше да съществува, още по-малко да стои там — с кървясали очи и обгорена от саламура кожа.
Грейнджър гледаше в бездушните очи на едно от собствените си мечови копия. Нямаше нищо човешко в тези очи. Нищо от истинския Томас Грейнджър. Само хаос и смърт имаше там. Никакви чувства, нито състрадание — истински прозорец към бездънна яма. Това същество не можеше да е част от него. То бе част от меча. То бе чудовище.
Копието пристъпи напред с дяволска целеустременост и ярост. Вдигна високо меча — откраднатия от Грейнджър унмерски меч — и го стовари върху невидимото същество. Право в средата на плетеницата изпълнени с кръвта на Грейнджър вени.
Сриакалът нададе пронизителен писък и всичко пред очите на Грейнджър затанцува. После натискът в шията му внезапно изчезна и той падна на колене.