Изкуството на лова

Херцог Кир се спусна тичешком откъм двореца заедно с четирима телохранители. Веднага щом го видя, драконът се изправи, изпухтя и размаха исполинските си зеленикави криле. Янти усети миризмата на сяра в дъха му и топлите метални изпарения на далечни морета. После летящата змия се обърна към Паулус и сниши глава в някакво подобие на поклон. Принцът погледна намръщено херцога, после се обърна към дракона и каза нещо на унмерски. Янти не разбираше думите, но Паулус говореше със строг и суров глас.

Драконът не отговори веднага. Прибра крилата си, главата му се плъзна напред и за миг обърнатото му към Янти око се впи в нея. Тя неволно трепна. Зъбите му бяха дълги колкото ръката ѝ, белият им някога емайл сега бе покрит с жълтеникави петна, червените венци бяха изпъстрени с тъмновиолетови точки. От устата му лъхаше зловоние. Стори ѝ се, чу чува как се раздуват и свиват огромните му дробове и как тупти кръвта в съдовете му. Виждаше под ноздрите му калцираните жлези, които използваше, за да разпръсква отрова или пламъци, но не знаеше коя от тези две защити притежава това чудовище. Вонеше толкова силно на саламура, че скоро вече почти не можеше да се диша и тя усети нарастващо главоболие. Сякаш от устата му струяха невидими саламурени потоци.

— Говориш ли анейски? — попита я той с дълбок гърлен глас.

Тя толкова се смая, че не можа да отговори.

Паулус пристъпи напред и за втори път се обърна към дракона на унмерски.

Ала драконът не сваляше очи от Янти.

— Разбираш ли този език?

— Да — потвърди тя.

Чудовището присви очи.

— Добре. Защото съм забравил как се говори венсрауски.

— Какво искаш, драконе? — попита го херцог Кир.

Драконът се обърна към него.

— Ти ли си херцог Кир от Вейл?

— Да, аз съм.

— Нося послание от лорд Конквилас — каза драконът. — Вестта за вашето освобождаване стигна до него и той си спомни за обещанието, което навремето е дал на теб и на племенника ти.

Херцогът се усмихна.

— Май Конквилас го е страх да дойде сам?

Драконът се изсмя.

— Няма да го предизвикаш с думи. Но знай, че той идва. Това е съобщението, което ви нося. Конквилас иска възмездие за вашите многобройни престъпления и ви обявява вендета. Идва при теб, магьоснико, и при теб — лъжепринце. Ще ви убие и двамата, както и всеки, който се опита да го спре. — Огромният дракон завъртя глава към Янти. — Конквилас държи да знаеш, дете, че не ти желае злото. Нищо лошо няма да ти стори, освен ако не решиш да се намесиш в тази разпра. Ето защо трябва още сега да обещаеш, че няма да използваш дарбата си, за да опазиш Марквета, Кир и техните съюзници. Нито по което и да било време ще се опитваш да надзърташ през очите на Конквилас.