Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Тихо металическо постъргване го накара да подскочи. Маскелин се обърна и видя, че унмерският прибор на една от масите му се е задействал. Бръмчеше и тракаше, а по повърхността му, наподобяваща морска черупка, трепкаха светлинки. Беше виждал подобни машинки и преди и знаеше, че е нещо като болкоизправител — подобен на нерводразнителите, използвани от неговите тъмничари в Етугра. Този тук можеше да трансформира болката в друго усещане — глад или — което бе по-опасно — в сексуален екстаз.
Отново насочи вниманието си към кристала. Много от унмерските находки се бяха пробудили за живот, откакто бе донесъл кристала в лабораторията.
Кристалът несъмнено фокусираше светлина. Дали обаче — зачуди се Маскелин — фокусираше и други енергии? Отново погледна изправителя. Може той да беше доловил утечката на енергия. Невидимо поле? В това имаше своя логика. Пулсът му се ускори. Дали пък кристалът фокусираше не енергия, а магия? Възможно ли бе тази сфера да е нещо като канал между две измерения? Да е проходът, през който протича унмерската магия?
Какво всъщност е магията, ако не целенасочено видоизменение на материята в енергия? Но дори за подобна промяна имаше нужда от някакъв вид външна енергия. Дали пък кристалът не осигуряваше достъп до тази енергия?
А как тогава стоеше въпросът със саламурата?
Ако унищожеше този кристал, щеше ли притокът на енергия към ичусаи да спре?
И да спре притокът на саламура?
Взе кристала и се загледа в многостенната му повърхност, запленен от странната му конструкция и от пенещия се вътре океан под ниското облачно небе. Стъклото излъчваше странна топлина. Твърде много ли беше да се надява, че държи в ръцете си разрешението на неговата загадка? Способен ли бе да подложи на изпитание теорията си, като унищожи подобно съкровище?
Не.
Освен ако… освен ако не се окажеше, че няма избор.
Сложи кристала в купата. Не можеше да поеме подобен риск. Трябваше съвсем точно да знае с какво си има работа. Взе молива и написа:
Ако всички енергии, използвани от унмерските прибори, се прехвърлят през една определена точка в космическото пространство, тогава те би трябвало — в този свят — да извират от тази точка, както светлината извира от фенера. И ако тези лъчи генерират поле, което предизвиква промени и следователно може да бъде засечено, тогава би било възможно да се проследят споменатите лъчи до отделните унмерски устройства.
Потокът електрически флуиди можеше да се засича с различни прибори, чувствителни към неговото протичане. Медните намотки и пръчки можеше да предават електрически потоци през въздуха, но можеха също така да се използват за улавянето на невидими електрически полета — дори на огромни разстояния. Струваше му се, че унмерската магия действа по сходен начин. Ако този кристал излъчваше магическа енергия, тогава би било възможно да се засекат линиите енергия, които го заобикалят. И ако можеше да засече тези линии, значи щеше да може да ги проследи и да открие други унмерски прибори. Да изобрети начин за намирането на всяко ичусаи в океаните. Реши да изпробва тази теория.
Ако магическата енергия създаваше поле, в такъв случай приближени един до друг унмерските прибори би следвало да смущават функционирането си. Маскелин взе един перлен фенер и го нагласи до кристала. „Поне някакво трепване, надявам се.“ Не беше сигурен. Но като че ли имаше някаква едва забележима промяна в светлината на фенера. Той извади от чекмеджето отвертка и свали капака на фенера. От опит знаеше как да настрои механизма, за да промени енергопотока към светлинния източник и сега към енергията, която, както се надяваше, преминава през кристала. Беше използвал тези свои познания с разрушителни последици срещу хаурстафите в двореца в Ел.
Този път обаче възнамеряваше да намали потока. Свали четирите външни винта, отвори вратичката на пиринчената кутия и под нея се показа механизмът, захранващ осветителните тела. Дълбоко сред жичките и иглите отмести капаче от човешка кожа и отдолу се показаха миниатюрни стъклени сфери върху тънки подвижни оси. Всяка съдържаше по една капка кехлибарена течност. Някои от капките лежаха на дъното на своите сфери, докато други, изглежда, не се съобразяваха с гравитацията и се бяха залепили за горната им част. Много отдавна бе открил, че може да променя яркостта на фенера, като намества тези сфери.
Направи го и сега и намали светлината на фенера почти докрай. Надяваше се по такъв начин тя да стане по-чувствителна към другите източници на излъчваната от кристала енергия.
За своя голяма радост откри, че като движи фенера около кристала, светлината от него променя интензитета си. Изглежда, наистина реагираше на енергията, преминаваща през магьосническите лещи. Представяше си тази енергия като невидими слънчеви лъчи. Колкото по-силен е един отделен лъч, толкова по-голямо е въздействието му върху полето на фенера.