Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
Сандра я изгледа подозрително.
— Сигурна ли си?
— О, да. Нищо особено.
— Преследването е нещо, с което шега не бива — съвсем сериозно продължи Сандра. — Ако се съмняваш, че този мъж може да представлява някаква заплаха за теб, по-добре да се обадим в полицията.
Лорна беше трогната. От завършване на гимназията не бе имала истински приятелки и макар това все още да не можеше да се нарече близко, а още по-малко пък истинско приятелство, Сандра и Хелън й бяха допаднали и се радваше, че ще ги види отново идната седмица.
— Честна дума, няма нищо — увери я тя. После, за да придаде на нещата по-безобиден вид, додаде: — Похотливи мисли навярно.
— Аха — кимна с разбиране Сандра. — Е… извинявай. Но щом сте скъсали, може би ще е по-добре да не е бил той.
— Може би — мрачно се усмихна Лорна.
Сандра взе чантата си и каза:
— Ще се видим другата седмица.
— Вече нямам търпение.
На вратата гостенката се поколеба и се обърна към нея:
— Искам да ти благодаря, че организира тази среща. — Усмихна се едва забележимо. — Не мислех, че ще дойда тук повече от веднъж. Както вече споделих, не излизам често. А това… беше ми изключително приятно.
Лорна почувства как у нея се разлива топлина.
— Много се радвам.
Сандра си тръгна и Лорна се върна на дивана, замислена върху думите й. Даже повече над това как бе изглеждала. Сякаш наистина мислеше всичко, което беше изрекла.
Започна всичко това като някакъв начин да разреши собствените си проблеми и да се почувства поне малко по-добре. И изобщо не бе допускала, че глупавата, дребна размяна на обувки може да означава толкова много за някого.
Глава 9.
— Барт! Барт! Недей да ближеш това! — Джослин Боуен държеше с една ръка единия от поверениците си — дванайсетгодишния Колин Оливър, протягайки другата към десетгодишния Барт Оливър. Майка им даваше коктейл и както обикновено, двете момчета бяха решили да се измъкнат от леглата си и да заявят присъствието си, слизайки на долния етаж.
Провинението на Колин се състоеше в това, че плюеше към гостите през тясна сламка от масивно сребро. Барт облизваше старателно всяка от хапките със сирене и прилежно ги подреждаше обратно върху подноса.
— Извинете ме за момент. — Майка им — Дийна Оливър, всепризнат символ на новобогаташките домакини, привлечени от модния неотрадиционализъм, се втурна към децата си и Джослин, опитвайки да придаде сърдито изражение на натъпканото си с ботокс лице. Обърна се към момичето и изсъска през стиснати зъби: — Какво търсят тук?
— Сложих ги да си легнат, но бяха твърдо решени да се промъкнат долу, за да видят кои са гостите.
— И ти им го позволи?
На Джос много й се искаше да отбележи, че е само детегледачка и чисто технически, тъй като беше осем и половина вечерта, работният й ден е приключил, но по природа не беше конфликтна личност.
— Опитах се да им попреча, но щом влязох в стаята си, те се изстреляха от тяхната като куршуми. — Разхлаби хватката си върху рамото на Колин, който бе започнал да се дърпа още по-енергично. — Ще кажете ли на мама защо толкова много искахте да слезете тук?
— Аз исках само да й пожелая лека нощ.
— Вече си казахме лека нощ, Колин — скастри го Дийна със замръзнало лице, но очите й гневно святкаха. — Веднага след вечерята. Обясних ти, че очаквам гости и имам да свърша доста неща.
Една от сервитьорките минаваше покрай тях в този момент. Спря пред домакинята и й предложи чаша вино от подноса, от което тя побърза да се възползва. След това се обърна и към Джос.
Преди бавачката да успее да откаже, Дийна изсумтя:
— Тя е от прислугата, не ми е гостенка.
С пламнало лице сервитьорката побърза да се отдалечи.
— Моля те, отведи децата оттук — изсъска Дийна към Джос. — След това веднага се върни. Трябва да отскочиш до „Талбът“ за още вино. Оказа се, че нямаме достатъчно.
— Но ние искаме да кажем лека нощ — взе да хленчи Барт.
Майката спря, изви очи към тавана, след което потупа предпазливо синовете си по главичките и каза:
— Лека нощ, момчета. Не забравяйте, че утре трябва да прекарате заедно с Джослин няколко часа в библиотеката.
Това беше новина за детегледачката, също както нареждането да излезе да купи вино.