Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Приятно ми е — рече командирът на полета, без да откъсва очи от уредите.
— Благодаря ви, че откликнахте толкова бързо. За къде щяхте да летите?
Младият помощник-пилот погледна Дейн, после се ухили и отметна пясъчнорусия си перчем.
— Готвехме се да тръгнем за Колорадо Спрингс.
— Пък и — добави Дейн Бейли — това е най-вълнуващото събитие, откакто миналия месец возихме Синди Крофорд.
Кет се усмихна, после стана сериозна.
— И така, момчета, положението е много сложно. Ще трябва да говоря по една от двете радиостанции веднага щом се издигнем на необходимата височина. Целта е да се опитаме да поддържаме връзка с отвлечения боинг.
— Разбрано, агент Бронски — каза Дейн. — Ръководство въздушно движение каза, че центърът в Солт Лейк Сити ще ни съобщава направлението и височината, които искаме. Ще ни предават информация от два изтребителя на военновъздушните сили, които явно се опитват да намерят боинга.
— Първо, наричайте ме Кет — каза тя. — Не „агент“.
Пилотите се спогледаха и се усмихнаха.
— С удоволствие, Кет.
— Второ — продължи тя, — искам да бъда в обсега на радиопредавателя му, за да мога да говоря с него. Мисля, че лети из дефилетата и се опитва да се крие. Има преднина от около дванайсет минути и предполагам, че е най-много на осемдесет километра пред нас, защото завива и лети накъдето му хрумне.
Дейн кимна.
— Ще го настигнем за около четиринайсет минути.
— Може да лети на север или на юг, не само на изток. Трябва да се издигнем на по-голяма височина, за да го забележим.
— Значи не знаете накъде се е отправил?
Кет поклати глава.
— Дори не знаем дали той знае накъде се е отправил. Колко гориво имате?
Пилотите се спогледаха, после командирът каза:
— Кет, това е „Гълфстрийм“ и резервоарът е почти пълен, така че имаме гориво за повече от осем часа. Но ако летим ниско, ще ни стигне само за пет.
— Чудесно. Това е повече, отколкото има боингът.
— Общо взето, можем да те закараме до Лондон.
— Ясно. — Кет посочи авиационната карта, която разгръщаше помощник-пилотът. — Това Юта ли е?
Той кимна.
— Юта е пълна с планини и долини, водещи към Колорадо. Ако боингът лети ниско, трудно ще го забележим.
— Не очаквам да го намерим визуално, а само се моля да го накараме да говори. Убедена съм, че ще го направи заради онова, което иска.
Дейн Бейли се обърна да я погледне.
— Кет, всичко това е съвсем внезапно. Ние всъщност не знаем какво става. Знаем само че е отвлечен самолет на „Еърбридж“.
Тя се вторачи в пода за няколко секунди. Питаше се колко да им каже и дали да говори уклончиво. Това беше работа на ФБР, но те бяха потенциални сътрудници — професионални пилоти, които можеха да разберат какво прави и може би да предложат правилната идея в решителния момент.
Въздъхна и погледна първо единия, после другия.
— Ами… информацията е поверителна, но ще ви разкажа какво знаем дотук, а после ще уведомя шефа ви.
Двамата чакаха.
— И така — започна тя, — намираме се в най-лошия кошмар в авиацията, момчета. Един пилот е отвлякъл собствения си самолет, държи пътниците като заложници и отправя искания, които не разбираме. И никой няма представа как ще свърши всичко това.
13.
На борда на „Еърбридж“ 90 — 13:16
— Лош избор на самолет, а, Руди?
Кен Улф рязко наклони боинга наляво и го плъзна покрай стърчащия зъбер, издигащ се на неколкостотин метра над тях, сетне погледна вдясно към ужасения прокурор.
Бостич преглътна с усилие и се опита да каже нещо.
— Какво, Руди? Не те чувам от звука на крещящото ти лицемерие. Говори по-силно.
— Попитах какво по-точно искаш от мен?
Кен рязко завъртя щурвала и боингът моментално се наклони надясно. Бостич ахна.
— Какво искам от теб ли? Ами, знам ли. Не може да е правосъдие. Това би било адски просто. Предполагам, че не може да е и нещо старомодно, като да предявиш обвинения към убиеца на дъщеря ми и да го осъдиш на смърт. Не, това няма да стане, защото ще навреди на кариерата на господин Рудолф Бостич, нали?
— Командире, не знам за какво говориш и какво искаш да направя, но наистина ме плашиш, като летиш толкова ниско. Не може ли да се издигнем? На този самолет има и невинни хора.