Тайните на Марсилия

Шефът на Каде Кугурдан, Совер, собственик на пристанищна кантора за пренасяне на товари, беше дребен и набит енергичен човек. Гарвановият нос, тънките устни и продълговатото му лице изразяваха онази суетна доверчивост и хитро самохвалство, които са толкова типични за южняците.

Израсъл на пристанището, обикновен хамалин на младини, той беше спестявал упорито в продължение на десет години. Тежестите, които вдигаше, бяха наистина огромни. Имаше смайваща сила. Обичаше да казва, че не се страхува от едрите мъже. Това джудже беше способно да надвие дори великан. Но разумно не показваше силата си и избягваше всякакви разпри. Знаеше добре, че мощта на неговите мускули се измерва в доста пари и че дори един юмручен удар носи неприятности. Живееше скромно, отдаден на работата си и на мечтата да забогатее колкото може по-бързо, дори с цената на големи лишения.

И ето че един ден той се оказа притежател на няколко хиляди франка, необходими му за изпълнение на замисления план. В кратък срок стана шеф, започна да командва. Седеше със скръстени ръце и гледаше как работниците му тичат, плувнали в пот. Помагаше им от време на време, но непрекъснато ги хокаше. В действителност Совер беше изключително мързелив. Бе работил от инат, с желанието да свърши наведнъж работата си за цял живот и по-късно да си почива, отдаден на мързела като богаташ. Сега, когато печелеше цяло състояние от бедните нещастници, той се разхождаше със скръстени ръце. Трупаше пари и чакаше да събере солидна сума, с която да започне свободен и бурен живот.

Полека-лека алчният работник се превърна в разточителен богаташ. Вкусът му към разкош и удоволствия бе изключително силен: искаше да има много пари, за да се забавлява до насита; искаше много забавления, за да покаже на всички колко е богат. Като суетно парвеню вдигаше шум около себе си. Когато се смееше, искаше цяла Марсилия да чува смеха му.

Сега носеше дрехи от фино сукно, под които обаче не можеше да скрие якото тяло на бившия работник. Върху жилетката му се виждаше широка златна верижка, дебела цял пръст, на която висеше огромен медальон. На лявата си ръка имаше масивен златен пръстен. По цели дни се скиташе по главната улица и на пристанището, обут в лачени обувки, с мека филцова шапка. Пушеше великолепна лула със сребърен обков. Като вървете, непрекъснато подрънкваше с часовника и медальона си и небрежно хвърляше към тълпата присмехулен поглед. Наслаждаваше се на ефекта, който предизвикваше.

Совер постепенно бе поверил управлението на работите на Каде Кугурдан, когото харесваше заради енергичността; този двадесетгодишен младеж притежаваше открит характер и интелигентност, които го поставяха над останалите носачи. Шефът бе очарован, че има за помощник такъв работник. Повиши го в надзирател на работниците. През това време се наслаждаваше на живота в Марсилия. Задоволяваше се да прави сметките сутрин и да прибира спечелените пари.

Започна мечтаният живот: Совер успя да си осигури достъп до един игрален дом. Игра доста предпазливо. Смяташе, че удоволствието на играта не си струва сумите, които се губеха. Искате да се забавлява с парите си и търсеше солидни и трайни удоволствия. Хранеше се в най-скъпите ресторанти, публично показваше любовниците си. Суетността му бе особено поласкана, когато се возеше, излегнат в меките възглавници на файтоните, до някоя копринена фуста. По-важна бе не жената, а тоалетът ѝ. Мъкнеше копринените рокли из будоарите и разтваряше широко прозорците, за да видят минувачите, че е насаме с някоя дама от обществото, че му сервират най-скъпите ястия. Други на негово място биха спуснали щорите, биха сложили реостата. Негова мечта бе да целува любовниците си в стъклена къща, за да убеди тълпата, че е достатъчно богат да притежава красиви жени. Разбираше любовта по свой начин.