Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
Забеляза стойката му, която само й припомни, че мъжът е различен. Кейн не бе седнал с крака, спуснати на пода, както би направил всеки друг. Неговите бяха свити плътно под тялото му, със стъпала под задните му части, а гърбът му бе идеално изпънат и балансиран над центъра на тялото му. Тазмикела осъзна, че той може да се задейства по-бързо от всеки друг враг, дори от атаката на навита змия.
— Сестра ти ще се присъедини към нас съвсем скоро — отвърна Кейн.
— Очаквате Илнезара да пристигне навреме? — попита Тазмикела. Тонът й бе лековат, като за допълнителен ефект завъртя очи.
Предвид ефекта от шегата й върху магистър Кейн със същия успех можеше да завърти стола по пода. Той стоеше насреща й, без да мига или помръдва. Не просто без да мърда, а напълно неподвижен, с изключение на лекото повдигане и спускане на гърдите му, докато дишаше. Драконката се спря и дори се помести шумно няколко пъти, навеждайки се напред в опит да накара монаха да проговори.
Но той не го направи.
Просто стоеше там.
Измина доста време и той продължаваше просто да стои на място.
Тазмикела се изправяше неколкократно и отиваше до вратата в очакване на знак от сестра си. После сядаше обратно, а на лицето й се редуваха усмивки и смръщвания. Попита какво е времето, за Вааса, как са крал Гарет и лейди Кристин.
Кейн просто си стоеше там.
Най-накрая, след цяла сутрин, както се стори на Тазмикела, но всъщност по-малко от час, Илнезара се появи на вратата й. Влезе и поздрави сестра си и монаха, който отвърна със съвсем леко кимване.
— Заповядай, скъпа ми сестро — посмя да изрече Тазмикела, събирайки увереност с пристигането на втория дракон. — Изглежда гостът ми тази сутрин не е в добро настроение.
— Не присъствахте на церемонията в чест на завърналите се от Вааса — обади се монахът, обръщайки се към двете едновременно.
— Чух за това — отвърна Илнезара. — Онези, които разследваха последното творение на Зенги, нали?
Кейн я изгледа строго и продължително.
— Естествено информацията пътува бавно от село Кървав камък до Хелиогабалус, а ние не летим.
— По заповед на крал Гарет — добави Тазмикела. — Не бихме искали да ужасим половин Дамара.
— Мрачният елф Джарлаксъл и Артемис Ентрери са ви познати — заяви Кейн. — Работили са за вас преди пътешествието си до Вааса — пътуване, което може би са предприели по ваша молба?
— Твърде много предположения, магистър Кейн — отбеляза Илнезара.
— Отричате малко — отвърна Кейн.
— Имахме някои дребни сделки с този мрачен елф и приятеля му — каза Тазмикела. — Знаете с какво се занимаваме. Кой би бил по-подходящ да ни набави стока от тази двойка?
— Изпратили сте ги във Вааса — заяви монахът.
Илнезара се намръщи, но Кейн не мигна, така че Тазмикела отбеляза:
— Намекнахме на Джарлаксъл, че талантите му могат да му послужат по-добре в пущинака и че е възможно там да намери приключения, репутация и плячка.
— Има една стара поговорка, че намекът от дракон винаги е заповед — изкоментира монахът.
Тазмикела успя да се усмихне немощно и погледна към сестра си. Забеляза размяната на погледи между Кейн и Илнезара, които бяха почти заплашителни.
— Познаваме Джарлаксъл и Ентрери — заяви направо Тазмикела. — Не работят за нас, но от време на време ги наемаме. Ако сте дошли да поставяте под съмнение тяхната искреност, магистър Кейн, не трябваше ли да пристигнете преди церем…
Кейн я спря с вдигната ръка, жест, който накара гордата драконка да положи големи усилия да овладее гнева си.
— Уредили сте се тук по благоволението на крал Гарет — припомни й Кейн. — Никога не го забравяйте. Ние не сме врагове, приветствахме и двете ви в общността на Кървав камък с разтворени обятия и доверие.
— Предупреждението ви не звучи като изпълнено с доверие, велики магистре — каза Илнезара.
— Вие отхвърлихте домогванията на Зенги. Това не остана незабелязано.
— И сега? — попита Илнезара.
Кейн се изправи внезапно върху стола и се поклони дълбоко.
— Моля се да разберете, че живеем в опасни времена.
— Гледате на света от човешка перспектива — измърмори Илнезара. — Измервате бедствията с години, в най-добрия случай, а не в десетилетия или векове. Разбираемо е, че ще изречете подобно глупаво твърдение.