Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Никога не съм те молил и за едно пени - каза й той. - Но имената на приятели на семейството ти, които биха проявили интерес към инвестиции, ще ми бъдат полезни.
Кали не можа да се сети за други хора освен онези, които той вече познаваше от „Клуб 400“. Тоби никога не я помоли отново за нещо подобно.
Напуснаха „Риц“ и закрачиха надолу по Джермин стрийт към стаята му в хотел „Кавендиш“. На вратата той се поколеба за миг.
- Знаеш, че ще заминавам скоро. Има ли някакъв шанс да дойдеш с мен на това пътуване? -Замълча за миг. - Ще бъде такова удоволствие да се шофира през Франция до Марсилия, а след това ще се качим на кораб през Средиземно море. Или ще останеш тук да правиш чай за лелите си?
- Не съм сигурна. Трябва да ги предупредя. Една от лелите ми е болна.
Въпреки че бе много ядосана на Фий, не можеше просто да ги зареже така, нали... или пък можеше?
- Не мога да стоя още дълго тук, скъпа... имам разни неща за вършене. След като прекосим Канала, ще наемем отново кола. Нека да избягаме, така ще се отървем и от цялата суетня покрай сватбата. Ела с мен през следващата седмица или ще трябва да чакаме с месеци.
- Много е изкушаващо - усмихна се тя, но изведнъж се почувства неуверена. Всичко
изглеждаше твърде прибързано.
- Тогава ела вътре и нека те съблазня още. Време е за малко активно убеждаване... Може и да знам някой номер - или два, които ще те накарат да молиш за още.
Сграбчи я здраво за ръката и я поведе към стаята си. Тя нямаше търпение да опита от вкусните изкушения, с които разполагаше Тоби.
Каролайн не се прибра вкъщи онази нощ, нито на следващата. Фийби беше бясна, поболя се от притеснение. Кали никога не бе правила такова нещо преди, а сега дори не бе казала на майка си къде е. Фийби вече се канеше да се обади в полицията. А ако този човек я бе похитил или дори по-лошо? Тя бе сигурна, че Тоби Лойд-Джоунс е измамник, завъртял главата на дъщеря й. Беше се възползвал от едно наивно момиче и щеше да я изостави, когато му доскучае. Беше виждала това да се случва в театъра, когато стоящите пред вратата контета ухажваха момичетата от хора, сваляха им звезди от небето, а после ги зарязваха. Само ако можеше да разбере повече за него и за семейството му, но с класовете в студиото и срещите за новия филм, който й предстоеше, точно сега нямаше време за разследване.
И после Каролайн се прибра, предизвикателно намусена. Фийби й каза колко се е притеснила за нея. Заяждаха се една с друга, докато Фий вече не можа да издържи.
- Не разбираш ли, че си просто най-новата му играчка? Той иска само едно нещо от теб.
- Той иска да се ожени за мен - прекъсна я спокойно Каролайн, сякаш бе чакала точно тази реплика.
- Това ли ти каза, за да влезеш в леглото му?
- Нямаше нужда да го прави. Вече съм била там. Защо не го харесваш?
- Има нещо, нещо фалшиво в него. Не мога още да го определя, но ще го направя.
- О, прави каквото искаш Просто не желаеш да съм щастлива. Как можеш да разбереш какво чувствам към него?
- Мисля, че схванах идеята. Той просто те използва, глупаво момиче. Нужни са много повече неща за брак освен секса.
- А ти откъде можеш да знаеш това? - Каролайн изстреля обичайната си атака и се отправи към стаята си. - Излизам.
- Нямам време да споря с теб сега. Ако ще излизаш, се увери, че си заключила, и не забравяй да посетиш Мейси.
Не последва отговор.
Когато по-късно Фийби отиде в школата, за да смени Кити до леглото на Мейси, откри всички, събрани там и взрени разтревожено в лекаря.
- Няма да издържи още дълго. Отслабва с всеки изминал час. Краката й са студени. Дадох й още една доза от лекарството. Време е да се сбогувате - посъветва ги той.
Всички приседнаха един по един на леглото на Мейси, разговаряха с нея така, сякаш тя можеше да ги чуе. Били беше облян в сълзи, а и Джем явно също бе плакал. Кити се държеше с обичайната си професионална сдържаност, но лицето й бе пребледняло и напрегнато от емоция.
Фийби си припомни колко мила бе Мейси с нея, когато бе дошла в апартамента й, гърчеща се от силни родилни болки, в деня, след като чу, че Артър е бил убит. Как приятелката й я бе опознала в онези най-мрачни времена, как бе държала бебето и бе опазила тайната й. Кити и Мейси й бяха като сестри, сестрите, които тя никога не бе имала.
- Дали Каролайн се е обаждала днес? - попита тя.
- Ако го е направила, не се е отбивала тук. Може би ще се обади по-късно - предположи Кити. - Тя винаги е била много привързана към Мейси.
Не беше типично за Каролайн да пренебрегва задълженията си, но тя не беше на себе си, помисли си Фийби. И все пак щеше да съжалява, че не се е сбогувала с Мейси.