Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Тоби нае хубаво гари, файтон с един кон, за да минат бавно през Кайро и да разгледат забележителностите му
- Наричат го Париж на Нил - каза той, като посочи изящните каменни сгради, прилични на замъци: банки, театри, жилищни блокове.
Кали виждаше само множество магарешки каручки, редуващи се с големи закрити автомобили, и тичащи във всички посоки мъже, които се опитваха да продават на хората мухобойки и чаши с вода. Във въздуха се носеше остра миризма на тоалетна, тор и гнили плодове, от която й се повдигаше. За миг се уплаши от странността на всичко това. Как изобщо щеше да се придвижва и да обикаля из този екзотичен град?
Сякаш като компенсация за скромното им, лишено от блясък пътуване, те наеха стаи в елегантния хотел „Континентал“ и повечето пъти вечеряха или в градината на покрива му, или в хотел „Шефърдс“40. Залата на трапезарията му бе облицована с керамични плочки в мавритански стил и тук Кали за пръв път видя богатите жители на Кайро - космополитна група французи, офицери от армията, и добре облечени британски жени и мъже, говорещи на висок глас и демонстриращи надменни маниери.
- Добре дошла в новия си дом, скъпа. Огледай се наоколо. Никой тук не може да се сравнява с теб. Изглеждаш толкова свежа и непорочна. - Тоби вдигна чашата си към нея за поздрав и Кали се разведри от виното и вкусните ястия. - Ще бъде прекрасно преживяване. Ще обиколим пирамидите на гърбовете на камили, ще плаваме по Нил с фелука, ще танцуваме всяка вечер в клуб „Гезира“ Ще те заведа до пазара „Хан ел-Халили“ Ще гледаме въртящите се суфистки дервиши. Обещавам ти, че ще изживееш невероятни неща.
Всичко беше пред тях - целият им живот заедно - и Кали се усмихна с облекчение, че Тоби я обича заради самата нея, а не заради връзките й. Искаше тя да е щастлива, защото знаеше, че е изоставила всичко, което познава, за да бъде с него. Какво ли мислеха за това Кити и Марта или скъпата й Мейси? Фий сигурно бе бясна и разстроена от бягството й. Прим, Пам и Клеми навярно страшно й завиждаха. Щеше да изпрати картички на всички по някое време, но тази вечер просто щеше да се отпусне и да се потопи в магията на Египет.
Къщата, която намериха под наем, бе модерно бунгало в европейски стил с открита веранда отстрани. Имаше три спални, всяка с кука на тавана за мрежите против комари, които трябваше да спускат всяка вечер, за да ги предпазват. Беше обзаведено с мебели от зелена бамбукова тръстика и възглавници. Хасан вървеше с имота. Той щеше да чисти и да готви, а друг човек се грижеше за градината. В нея на сянка растяха палми, една смокиня, както и много прашни зелени растения, които Кали не познаваше. Цикади пищяха в жегата и имаше мравешка пътека в един ъгъл, който трябваше да се избягва. Хасан я предупреди, че често в храсталаците се свиват змии, но имаше един хамак, където Кали можеше да лежи спокойно и да се възхищава на варосаните стени, боядисани в цвят на бледо кафе, и на кремавите дървени капаци на прозорците на бунгалото. Това беше първият й дом и тя беше толкова горда, докато избираше килим за теракотения под и меки чаршафи за спалнята им от „Сикурел“. От известния универсален магазин купи и памучен плат, от който да си направи тънки ризи и дневни рокли. Единственото разочарование бе, че Тоби никога не беше наоколо, за да я води на всички места, за които бе говорил пред нея, когато пристигнаха в Кайро. Тя не смееше да ходи далеч сама. Нейният френски й вършеше добра работа, но се чувстваше притеснена от оживената суматоха по улиците. Европейските жени, които виждаше в магазините и ресторантите, я караха да си спомня с таен копнеж за Лондон и чаените сбирки в четвъртък.
Ходеше на утринните молитви в катедралата с надеждата да се запознае с разни хора, но Тоби никога не прекрачи вратата на църквата.
- Мразя тези места - казваше той с такава злоба, че тя не попита защо.
Един ден, на връщане от пътуване в града, Кали намери писмо за себе си у дома. Почеркът й бе познат и тя го отвори с трепет, изплашена, че Фий й е писала злъчни думи, но от новините краката й се разтрепериха и тя изтича към спалнята си, за да се опита да осмисли всичко това насаме. Същата вечер Тоби я намери разплакана да лежи на леглото им.
- Леля Мейси е починала в нощта, когато си тръгнахме, и аз така и не успях да се сбогувам с нея - изхлипа тя. - Постъпих наистина ужасно.
Тоби се изненада, когато видя писмото.
- Нали ти казах да не изпращаш адреса ни на никого, докато не се настаним за постоянно. Писмата от дома само ще те разстройват.