Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Тоби отпрати с категоричен жест наобиколилите ги мъже.
- Ако дадеш веднъж на просяците и уличните факири, ще те залеят като потоп. Те не приемат „не“ за отговор.
Настаниха се в купето и се загледаха в морето от ниски шубраци и пясък, докато стигнаха до по-зелената делта, обрасла с високи храсти и палми, и началото на пътя към града.
- Виждаш ли как вилите превземат пустинята. Предградията с техните градини имат огромен потенциал за развитие - посочи Тоби към бунгалата, проблясващи сред жегата в пустинята.
- Тук ли ще живеем? - попита Кали, която предполагаше, че Тоби има дом, в който да се настанят.
- Опасявам се, че не... засега ще бъдем на хотел, но ще започнем да търсим къща и ти ще я обзаведеш по свой вкус - отговори той.
Кали се усмихна и се опита да прикрие разочарованието си. Пътуваха цели три седмици и всичките й дрехи бяха мръсни и смачкани. Не така си бе представяла пристигането им, но имаха достатъчно време, за да започнат новия си живот тук, а и бе твърде горещо, за да припират. В хотела щеше да има баня и пералня, както и готова вечеря. Щеше да си даде време, за да се приспособи към топлината и града. Да живееш с Тоби, не беше точно това, което бе очаквала. Той беше неспокойна душа, постоянно крачеше по палубата, пишеше писма, за да се представя на разни важни хора, палеше цигара след цигара. Никога не поглеждаше книга или вестник, с изключение на бизнес страниците, където следеше курса и новините от борсата. Останалите заглавия ги пропускаше. „Толкова е посветен на работата си“, мислеше си тя с гордост.
Живееха от нейните спестявания. Тя бе изтеглила от банковите си сметки всяко пени, което можа, без да предизвиква подозрение. Дори се наложи сама да си купи венчалния пръстен, тъй като бяха похарчили твърде много за скъпи ястия и за престоя си в хотела в Марсилия. Тоби обеща, че ще й се реваншира, когато пристигне в офиса.
- Очаквам с нетърпение да се запозная с твоите колеги - каза тя.
- Винаги съм работил сам, но имам полезни контакти в града и по клубовете.
- И така, какво точно правиш тук? - Кали осъзна, че знае твърде малко за професионалния му живот.
- Помагам на хората да намерят добри инвестиции в имоти и земя.
Тя беше озадачена.
- Мислех, че се занимаваш с инвестиции - като брокер?
- О, аз съм брокер. Инвестирам в мечтите на хората да забогатеят, като влагат пари в земя в чужбина с обещанието за добра възвращаемост. Извършвам покупко-продажби за други хора, които не искат да се знае точно колко са богати и от какво се интересуват. Получавам комисиона, когато запознавам клиенти с други клиенти, такива неща.
- Затова ли искаше имената на приятелите ми? - попита тя, внезапно притеснена.
- Нещо такова. Контактите с богатите и известните са винаги полезни, а ако не питаш, няма да ги получиш - пренебрегна той въпроса й. - Твоята тайфа беше пълна с добри връзки.
- Те не са моята тайфа. Не познавам повечето от тях - каза Кали.
- Но всички сте си били училищни другарчета.
- Не съвсем. Срещнах само Пам и Клеми в една школа след училище. Преди това учех в девическо училище с интернат близо до Арброат. Струва ми се, че е било направо преди векове, в един друг свят. Чудя се какво ли си мислят за нашето среднощно бягство.
- Сигурен съм, че го намират за много романтично. Вие, младите момичета, търсите само романтика - засмя се Тоби. - Както и да е, на кого му пука какво мислят те? Ти ще бъдеш добре тук, а освен това си отлична придобивка за мен с великолепния си външен вид и чар. Сигурен съм, че ще си намериш много приятелки и ще ме представиш на много нови хора -усмихна се Тоби, разкривайки блестящите си прави зъби. - Кой може да устои на тази бледа английска роза, когато повечето момичета тук имат груба и загоряла кожа? Хората ще те обикнат, а ти ще ме направиш най-щастливия мъж в града.
Кали реши, че това е доста странно формулиран комплимент. Тя бе повече от стопански актив, беше неговата съпруга. Понякога долавяше в ласкателните му думи известна доза фалш. Сви рамене и се обърна, за да погледне през прозореца, изтощена от топлината и пътуването.