Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Как може да си толкова груба?
- Не съм била груба, просто откровена. Този човек се опита да ми продаде акции в някакви безумни схеми в пустинята.
- Няма такова нещо. Просто искаше да знаеш какво работи.
- А ти каква работа имаш с него? - тросна се Фийби.
- Аз го обичам и искам да се омъжа за него - отвърна Каролайн.
- Той предложил ли ти е?
- Не, но скоро ще го направи.
- О, Каролайн, твърде си млада за подобно обвързване. И не знаеш нищо за него.
- Знам достатъчно, за да съм наясно, че не мога да живея без него, и аз няма да...
- Нека да обсъдим това по-късно. Сега не е моментът. Ако те обича, той ще изчака, докато станеш на подходяща възраст. Трябва да придобиеш повече опит с мъжете.
- Ти не си имала такъв.
- Беше различно. Имаше война. Всичко става много по-бързо по време на война. Да бъдем разумни. Не искам да развалям първия ти опит, но бъди внимателна или тази връзка ще приключи със сълзи.
- Ти просто ревнуваш, защото имам това, което ти никога не си имала. С Тоби се обичаме и не искам друг мъж - тросна се злобно Каролайн.
- Виждам, но изчакай, скъпа, моля те. Хората се променят. Има нещо в него... Не съм сигурна, но... - Фий полагаше усилие, но не можа да се сдържи.
- Не желая да слушам повече.
Каролайн излезе от гардеробната и затръшна вратата. Фийби остана там и имаше чувството, че ще повърне. „Защо нещата между нас винаги се объркват? Дали някога ще оправим всичко това?“
- Всичко наред ли е? Изглеждаш притеснена - каза Тоби, като скочи да я посрещне. - Леля ти е доста силна жена. Надявам се, че не съм прекалил... - Той спря и изчака да види реакцията й.
- Не, тя е добре. Да не говорим за нея. Наистина ли имаше предвид всичко това - за Египет, за клубовете и съпругата?
- Защо, да не би да си доброволка за позицията? - усмихна се той.
- Ако е свободна - усмихна му се тя в отговор. Гледаше право в него, докато краката им се докосваха под масата, а ръката му бавно се обвиваше около бедрото й.
- Бих искал да изпитам кандидатката, за да видя дали отговаря на стандартите.
- Хайде да отидем тогава в стаята ти и ще ти направя демонстрация.
Част от нея се удивляваше как може да говори такива неща, но с Тоби нямаше задръжки. Не искаше да се връща в студиото и да се изправя пред лицето на леля Фий, със свитите й устни. Не искаше да губят от ценното си време заедно, особено щом имаше поставена предпазна гумена спирала. Какво би казала майка й, ако разбереше, че е ходила на Харли стрийт, за да й я сложи лекар? С Тоби не искаха да рискуват. Той беше изкючително внимателен и изчака търпеливо, докато тя не взе мерки да се предпази от забременяване. Беше толкова внимателен, купи й красиво бельо от прекрасна коприна, което да носи само за него. Пазеше го в стаята му с огромни огледала в хотел „Кавендиш“, но той не предприемаше нищо и тя вече бе започнала да мисли, че нещо не е наред.
Въпреки че биологията от училище й бе полезна, тя не би могла да я подготви за шока от ласките на силното мъжко тяло. Той я галеше и проникна в нея с такъв финес и умение, че тя почти не усети кога загуби девствеността си. Нямаше търпение да се върнат в стаичката му и да експериментират още. Мисълта, че е негова жена, бе прекрасна. Как смееше Фий да казва, че не му вярва? Беше я обсипал с подаръци, с дрехи, пиеха и вечеряха, докато тя не се опиянеше от желанието да почувства тялото му в своето.
Понякога той се връщаше от работа с бутилка шампанско. „Имах успех“, смееше се гръмко. Друг път се прибираше с угрижена гримаса на челото. „Загуба на време, не можах да помръдна мръсника.“ В такива случаи я обладаваше грубо, като животно, с дива страст, след което тя бе насинена и изтощена.
Той я промени по начин, който другите забелязваха. Памела отбеляза, че изглежда уморена.
- Да не те преуморява? - изкикоти се тя. - Знаем всичко за вашия голям романс, знаем и че си го направила с него. Изписано е по лицето ти, лошо момиче.
Кали вече не излизаше с момичетата. Изключение правеха чаените партита в четвъртък, когато те клюкарстваха безспирно.
- Магьосника от Уелс си има и своите тъмни страни... така че внимавай. Почти не те виждаме напоследък. Къде е пещерата, в която те отнася?
Кали смяташе, че всички те ревнуват, но не искаше да разваля магията, като им споделя подробности от връзката си. Сега я очакваше нов, вълнуващ живот в чужбина. Трябваше ли да каже на Тоби истината за Фий, когато я попита за семейството й? Защо? Той й бе казал доста малко за своето. Кали беше споменала сър Лайънел няколко пъти в разговор и че притежават къща в Тросакс, както и че ще получава малка издръжка, докато стане на двадесет и една.