Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Мейси си отиде в ранните часове на нощта, без много шум и суетня, само едно внезапно и дълго издихание - и след това нищо. Кити направи всичко, което бе необходимо. Приготви я нежно така, както само медицинските сестри знаят. Седяха в стаята на персонала, пиеха чай и си спомняха. Били и Джем закараха Фийби до дома й и тя влезе вътре, като внимаваше да не събуди неблагодарната си дъщеря. Просна се напълно облечена в леглото и проспа оживените и шумни от движението навън сутрешни часове. Едва когато вдигна щорите, видя плика върху тоалетката си. Вътре беше една от нейните стари рекламни пощенски картички със снимка от театъра.
С Тоби решихме да се оженим в чужбина - със или без твоето съгласие. Взех това,
което ми трябва, така че не идвай да ни търсиш. Така е най-добре за всички. Не се
притеснявай, ще ти изпратя картичка от пирамидите.
Кали
Фийби влетя шокирано в стаята на Каролайн. Леглото й бе оправено, гардеробът -полуотворен и разкриващ празни закачалки. Кожения й куфар го нямаше, чекмеджетата бяха изпразнени припряно, паспортът й липсваше от инкрустираното със седеф ковчеже. Това бе демонстративно бягство, предназначено да предизвика максимална болка. Коя майка би искала да й бъде отказана възможността да участва в подготовката за сватбата на собствената й дъщеря? Каролайн не би могла да заяви по-ясно позицията си и факта, че се отрича от нея. Може би, ако Фийби бе проявила повече такт, ако разполагаше с повече време, всичко това би могло да бъде предотвратено. Сега вече бе твърде късно. Зачуди се дали някога ще изплати в пълен размер цената за това, че е прикрила раждането на дъщеря си. „Така е, когато няма баща, който да я защити и да я посъветва.“ Беше объркала всичко, грижейки се сама за нея.
Фийби се отпусна на пода и се разплака, отпуснала глава на студеното легло на Каролайн. Ръцете й мачкаха с копнеж копринената завивка.
- О, ти глупаво, глупаво момиче - проплака тя. - Не след дълго ще откриеш, че лежиш в легло с пирони. Кой ще ти помогне тогава?
39 Печено пиле (фр.). - б. пр.
13
„Мари-Соланж“ стигна до Александрия и се насочи към пристанището. Кали се бе надвесила над перилата и попиваше жадно странните гледки: мъже се суетяха, облечени в прилични на нощници дрехи, и притичваха, натоварени с навити въжета; други носеха кошници с различни стоки и се готвеха да връхлетят пътниците.
- Най-сетне! - извика Каролайн, когато Тоби сложи ръка на рамото й.
- Добре дошла сред чудесата на Ориента, мисис Лойд-Джоунс.
Кали не можеше да повярва на всичко, което се бе случило през последните седмици. Беше като някаква екзотична мечта: бягството посред нощ с вечерния ферибот до Булон, на сутринта с влак до Париж и след това нататък към Марсилия. Нямаше спокойно пътуване с кола на юг, тъй като клетият Тоби в бързината бе забравил шофьорската си книжка. Тя нямаше нищо против неуютните места за спане, които намираха. Всичко беше ново и вълнуващо с Тоби, който я водеше през Франция като отвързан бик, запътил се към свободата. Наеха евтини стаи на пристанището, докато намерят кораб и капитан, който се съгласи да ги венчае срещу заплащане. Купиха й златна венчална халка и Тоби обеща да й намери красив пръстен, когато стигнат в Кайро.
Церемонията беше кратка - само няколко думи в присъствието на неколцина служители - и те попълниха формулярите с пълните си имена. Кали се развесели, като видя, че съпругът й се подписа като Тобайъс Обадайя Лойд-Джоунс. Тоби не беше особено доволен.
- Никое дете не трябва да бъде обременено с такова име. Да не си го споменала на никого.
Средиземно море беше бурно и Кали се чувстваше зле през половината път; лежеше в малката им кабина и се държеше за корема. Не беше най-бляскавият меден месец, но луксът няма значение, когато си влюбен, мислеше си тя, докато се възхищаваше на брачната си халка. Пътуването им даваше възможност да бъдат заедно, да правят любов и да се разхождат по палубите, загледани в новото си бъдеще.
Сега, като видя оживеното пристанище, пълно с носачи и кораби, колички и пътници, Кали въздъхна от удоволствие. Всичко беше реално, не сънуваше. Предстоеше им ново дълго пътуване с влак до Кайро. Вече усещаше сутрешната жега да изгаря лицето й и тя отиде за шапката с периферия. Почти нямаха багаж. Какво имаха да вземат от Лондон освен дрехи и документи?
Скоро бяха нападнати от уличните продавачи, бутащи в лицата им стоката си, от носачите, от продавачите на напитки. Кали усети, че се паникьосва сред тълпата. Миризмите атакуваха обонянието й, мухите бомбардираха лицето й, а потта се стичаше между гърдите й. Насочиха ги към влака за Кайро, от който предупредително се вдигаше пара - явно вече се готвеше да тръгва. Гледката на големия черен локомотив бе позната и успокояваща. Виждаше се, че и тук има някаква цивилизация, но всичко бе смесица от старо и ново, трамваи и камилски кервани съжителстваха, както и автомобили и магарешки каручки. Жени, облечени от главата до петите в черни покривала, се разхождаха на сянка, а европейски момичета като нея, в къси рокли и цветни шапки, обикаляха с чадъри, за да се предпазват от слънцето.