Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Кой го казва само - тросна се Каролайн, излезе и затвори вратата.
Очевидно това не беше просто приятел за забавление, а мъж, който наистина бе важен за нея. Страхът отново завладя Фийби, стомахът й се сви на възел. „Как да изиграя тази роля?“
Тоби Лойд-Джоунс ги чакаше на бара. Беше набит, младолик мъж в елегантен ръчно ушит костюм. Чертите на лицето му бяха правилни, имаше силна брадичка и пронизващи очи и същата тъмна къдрава коса, която бе виждала в много уелски актьори. Поразителното му лице бе загоряло от слънцето.
Той протегна ръка с усмивка.
- Мис Фей, толкова много съм слушал за вас. Едно от великолепните момичета от театъра, на които моят баща се възхищаваше много. Радвам се, че успяхте да дойдете днес.
Не беше такъв, какъвто тя очакваше. Бе много по-възрастен, отколкото й се искаше.
В блестящия салон на хотела се насладиха на прекрасен обяд: мус от пушена сьомга, poulet rdti39 и добро вино. Каролайн бе нервна, изглеждаше прекрасно в светлосинята си рокля, със сакото и шапката, която подчертаваше лицето й до съвършенство. Някой й бе помогнал да избере този костюм и Фийби можеше да предположи кой.
- Кога заминавате за Египет? Каролайн ми каза, че бизнесът ви е там.
- Все още не е много сигурно. Представлявам една от компаниите за развитие на Делтата. Инвестираме в инфраструктура, имоти и сгради по протежението на река Нил. Има такъв потенциал в тази територия. В момента съм зает със създаването на контакти. Кайро е невероятно място за развитие. Суецкият канал направи пътуванията от Европа до Далечния изток много по-кратки. Сега имаме подкрепата на правителството.
Тоби Лойд-Джоунс говореше надълго и нашироко за успеха си, малко прекалено разпалено, за да се хареса на Фийби - като проповедник, който се опитва да ви убеди в новооткритата си вяра.
- Имате ли намерение да живеете там?
- За известно време, за да се проучат напълно нещата, разбира се. Не бих искал да излагам семейството си на онзи климат... когато му дойде времето - добави той, поглеждайки към Каролайн, която се изчерви.
Значи такава беше постановката. Той гледаше към дъщеря й, сякаш бе ястие, което иска да изяде, а тя се взираше в него с телешки възторг, който допълнително притесни Фийби. Какво ставаше тук? Какво бе пропуснала през тези последни седмици?
- Напълно сте прав - кимна тя. - Би било грешка да натоварите съпругата си с такава промяна в културата и с несигурност. Особено в тези тревожни времена. Размириците в Северна Испания според някои са само репетиция за по-голямата драма, която предстои.
Каролайн я погледна, без да обръща внимание на споменаването на кризата в Европа.
- Когато хората са влюбени, няма значение къде живеят, стига да са заедно. - Тя попи устните си със салфетката. - Египет звучи толкова романтично.
- Сигурна съм, че е така - за известно време. Но какво правят там жените, докато мъжете са на работа, освен да седят на сянка и да играят на карти?
- Има един прекрасен кънтри клуб на остров извън Кайро - с басейн, тенис кортове, зали за хранене, невероятни партита под звездите - отвърна Тоби. - Наистина е много цивилизовано.
- Но е много далеч от дома. Дълго пътуване, седмици на борда на кораб - напомни Фийби.
- Ах, вече се говори за редовен въздушен полет с Кралските авиолинии. Светът става все по-малък, мис Фей. Ето защо тези инвестиции са добра идея за бъдещето.
- Да не се опитвате да ми продадете нещо, млади господине? - засмя се насила тя.
- Фий! - прошепна възмутено Каролайн.
- Разбира се, че не, мис Фей. Не бих си и помислил да се възползвам от тази среща за подобно нещо. Просто ентусиазмът ми ме увлича.
Той се усмихна, но Фийби разпозна нетърпението, проблясъка на неудовлетвореност в неговата полуусмивка. Очите му бяха присвити и както примигваше, й напомни за вързаните соколи, които бе виждала в Далраднор. Стомахът й се обърна. Каролайн беше заслепена от чара му, но с Фийби не беше така. Той бе прям и учтив, но тя усещаше стоманените нокти, обвити в кожена ръкавица. Беше видяла достатъчно от мистър Лойд-Джоунс за един следобед.
- За съжаление, имам уроци в четири часа. Обядът бе прекрасен и много се радвам, че най-накрая се запознахме. Дадохте ми много поводи за размисъл, мистър Лойд-Джоунс.
- Тоби, моля - каза той, като стана, за да я изпрати.
- Всичко с времето си... аз съм доста старомодна и не съм свикнала да преминавам толкова бързо на малки имена с хората. Ние почти не се познаваме.
Тя направи изящно излизане от сцената, като се насочи към дамската тоалетна, но Каролайн се спусна след нея.