Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
36 Коктейл с джин, черешово бренди и сода. - б. р.
37 Забележка, свързана с английския израз Not Safe in Taxis (N.S.I.T.). Използван е от дебютантките и майките им за мъжете, които не са имали добро поведение с младите дами и не е можело да им се вярва да ги придружават до домовете им с такси. - б. пр.
38 Нали така? (фр.) - б. пр.
12
Фийби забеляза промяната у Кали след онази първа вечер с приятелите й в „Клуб 400“. Бузите на дъщеря й бяха поруменели и тя започна да обръща по-голямо внимание на външния си вид, следваше модата. Момичето в килт и гумени ботуши беше изчезнало. Тя отиваше в града и се връщаше с изискан копринен шал в приглушени пастелни нюанси, изключително елегантен и скъп. Ходеше на вечеря с тайфата си и танцуваше в „Посолството“ и „Флорида“ - нощни клубове, за които Фий бе чувала, но никога не бе посещавала. Приятелите й бяха от добри семейства, с имения в провинцията. От вида, който винаги беше искала за дъщеря си, и знаеше, че тя не им отстъпва нито по външен вид, нито с уменията и познанията си. Инвестицията в образованието на Кали най-накрая се отплащаше, което я ободряваше в момент, в който школата „Гибънс“ бе в криза. Мейси вече беше прикована на легло и непрекъснато се нуждаеше от медицинска сестра. Шумът от балната зала трябваше да бъде заглушен, за да не я безпокои. Сърцето на Фийби беше изпълнено с ужас.
Кали работеше добре в офиса, създаваше ред от хаоса. Никой не знаеше какво ще се случи след смъртта на Мейси. Фий се надяваше, че ще успее да продължи договора за наем, тъй като класовете бяха пълни, но все още се страхуваше от загубата на старата си приятелка и от края на една епоха. Поне Каролайн не се мотаеше наоколо безцелно. Тя почти не се прибираше у дома и нещо в нея караше Фийби да подозира, че може да е влюбена.
- С кого ще бъдеш тази вечер? Не разбрах името му - опита се да подпита небрежно един път.
- Не съм казала, че е мъж, нали? - изчерви се Каролайн.
- Не бъди толкова шокирана. Нямам нищо против, ако имаш специално момче. И аз съм била млада. На твоята възраст срещнах Артър, а и все още не съм съвсем изкуфяла - засмя се Фийби, но Кали се напрегна.
- Не е момче. Казва се Тоби и е от Уелс, но скоро ще заминава в чужбина... в Египет.
- Да не е войник... офицер?
- Не, бизнесмен е. Инвестира в развитието на компании.
- Звучи важно. Защо не го поканиш на чай някой ден?
Фийби все още се опитваше да звучи небрежно, но беше наясно, че това е стъпка напред за Каролайн.
- Не съм сигурна. Той е много зает. Хубав е, добре изглежда и аз го харесвам много.
- Виждам, че си доста увлечена. На колко години е?
Каролайн извърна поглед.
- По-голям е от мен, разбира се, но възрастта не е от значение, нали?
- Зависи.
Фийби усети трепет на безпокойство. Каролайн беше уклончива за възрастта му. Тя беше млада и неопитна и Фийби се надяваше, че не се е увлякла по мъж с много по-голям житейски опит от нея.
Седмица по-късно, късно вечерта, Каролайн влетя в спалнята на Фийби с усмивка на лицето.
- Тоби ни покани в „Риц“ на обяд. Казах му, че нямам търпение да се срещнеш с него, така че той го предложи. Тоби е много щедър, но моля те, не носи онази претенциозна шапка с воалетката. Ужасна е и не подхожда на костюма ти.
Фийби винаги бе обичала тази шапка. Това беше важна среща, така че трябваше да приеме това условие. Беше любопитна да се срещне с мъжа, заради когото дъщеря й бе станала толкова критична и нервна за външния вид и на двете.
- И не казвай, че съм била безнадеждна в училище - добави Кали.
- Никога не бих казала такова нещо, а и ти не беше безнадеждна. Просто нямаше научни интереси като Примроуз. Предполагам, не искаш да му казвам и че съм родена в задните улички на Лийдс, нали? - тя не можа да сдържи подигравката си.
- И не разваляй всичко с въпроси.
Фийби замръзна за секунда.
- Искаш ли да дойда, или не? Както ми се струва, доста си притеснена за срещата ни. Той трябва да ме приеме такава, каквато съм. Нали не се интересува от мен. Аз съм само майката...
- Всъщност той смята, че си ми леля. Не исках цялата тази история да излезе наяве... все още...
Настъпи неловко мълчание.
- Мислех, че сме преодолели това - тихо каза Фийби. Опитваше се да запази спокойствие, но бе наранена от факта, че Каролайн крие връзката им. - Защо да не му кажа, че съм вдовица от войната? По-добре е да бъдеш откровена с хората, скъпа.