Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- По-добре прочети останалата част от него - тросна се Кали. - Какво означава това за хотел „Кавендиш“?
- Откъде леля ти знае за това? - отвърна той.
- Е, тя е отишла и се е срещнала с управителката, мис Люис. Защо не ми каза, че не си платил сметката си?
- Как смее да се намесва, миризлив стар прилеп...?
- Тоби, тя е моя... - Кали спря, като видя колко е ядосан. - Какво стана? Аз съм ти съпруга, можеш да ми кажеш.
- Всичко това е просто недоразумение. Аз им написах чек. Предполагам, че се е изгубил. Не исках да разбереш.
- Затова ли трябваше да напуснем толкова бързо. Защо не ми каза? Можех да помогна.
- Не става така, скъпа. Сметките ми бяха малко изтънели, не идваха достатъчно комисиони. Вече няма значение.
- Но това означава, че хората знаят, че имаш затруднения. Те ще говорят. Трябва да платим тази сметка.
- О, не задълбавай. Беше само временна спънка. Сега сме добре, имаме къща и всичко е готово, за да се забавляваме. Утре вечер ще имаме гости, можеш ли да организираш нещо?
- Разбира се - каза Кали и избърса очи. - Ще приготвя нещо, което научих в Белгия.
- Не миди и картофки, надявам се - засмя се той.
- Тоби! Говоря за истинска френска кухня, но ще трябва Хасан да сервира на масата и ми е нужен приличен тоалет. Нямам нищо в гардероба си освен дневни рокли.
- Ще получиш всичко, което ти трябва. Ако мине добре, ще се уредим. Облечи се така, че да ги смаеш, скъпа моя.
На следващата сутрин Кали се опита да избута писмото на Фий в дъното на съзнанието си. Щеше да има достатъчно време, за да й отговори, когато положението им стане малко по-стабилно, и щеше да настоява сметката в хотела да се плати по някакъв начин от отпусканата й издръжка.
Изпратиха Хасан на пазара за пресни зеленчуци и подправки. Кали нае гари до хранителния магазин „Лапас“, за да се сдобие с останалите продукти и със свежи цветя. После тръгна да търси подходяща рокля, но намери костюм от две части - копринен панталон и ориенталски кафтан, който й се стори много дързък и модерен. Щеше да има време за баня и да подреди косата си в хлабав кок с цвете зад ухото, докато приготвяше poulet aux fines herbes40. Купи също прекрасни tarte aux pruneaux41 от „Гропи“, известната сладкарница. Графиня Ван Грутен щеше да се гордее с подредбата на масата за хранене. Беше толкова забавно да се държи като домакиня, че Кали почти забрави за измамата на Тоби със сметката. В писмото на Фий между редовете се четеше и репликата „аз нали ти казах“.
Майка й не би разбрала капризите на бизнеса, скъпите вечери, необходими, за да се спечелят клиенти. Поне сега тя знаеше, че трябва да следи по-внимателно сметките им. Тази вечер щеше да бъде изключителна и нямаше търпение да се срещне с нови двойки, да си намери приятели и да подкрепя Тоби във всичко, за да му помогне да постигне успех и да й създаде прекрасен живот тук.
Сега всичко беше готово, къщата блестеше, Хасан бе облечен с чудесна нова туника. Кали си наля първата напитка за вечерта, за да успокои нервите си. Щяха ли да харесат това, което е сготвила? Не трябваше да разочарова съпруга си.
Каролайн изпи джина си, а все още никой не бе пристигнал. Чака ли, чака, докато уреченият час отдавна отмина, но все още никой не идваше. Нервността й се замени с тревога и Кали закрачи из стаята, докато се чудеше какво да прави.
Тоби закъсняваше прекалено и тя се боеше от най-лошото. Най-накрая с облекчение чу да се затръшва вратата на кола. В коридора се разнесе шум и после той се появи с двама много пияни младежи, които се втренчиха в нея с интерес.
- О, хитри дяволе, къде си я крил досега? - попита единият, оглеждайки я от горе до долу.
- Скъпа, съжалявам, малко закъсняхме... отбихме се в един клуб на кораб и докато обиколим... просто за чаша коняк, времето ей така си отлетя... О, всичко мирише много вкусно.
Кали се опита да запази спокойствие. Перфектната домакиня никога не показва яростта си.
- Ястието почти изстина. Хасан ще сервира сега, преди да се е развалило съвсем - посочи тя към трапезарията, като се опитваше да не трепери от яд. - Тоби, къде са съпругите им? -прошепна тя. - Приготвих вечеря за осем...
- Съжалявам, скъпа, този път няма съпруги. Оли и Пинки все още не са си намерили, но аз съм хванал голямата риба, нали - отвърна й тихо. - Бъди мила с тях, старото ми момиче.
Говореше неясно, а когато минаха покрай нея, Оли успя да плъзне ръка надолу по бедрото й. Пинки видя ордьоврите, позеленя и се втурна към банята, за да повръща. След това седна отпуснат на масата, не успя да хапне нищо, но пък събори новите й порцеланови чинии върху плочките.