Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Памела каза, че работиш в чужбина - вметна Кали.
- Така ли каза? Идвам и си отивам, помагам на хората да инвестират в разработването на проекти. Всъщност в момента се опитвам да дам тласък на развитието в Кайро, по поречието на река Нил. Надяваме се да се разраснем. Трябва да поговоря с братята й...
- Египет - колко прекрасно. Чела съм много за Тутанкамон и гробниците на фараоните -опита се да го впечатли Кали с ограничените си познания по темата.
- Трябва да яздиш камила и да видиш пирамидите по изгрев, когато слънцето е надвиснало над пустинята, за да получиш реална представа за гробниците - отвърна Тоби, загледан в нея.
- Наистина бих искала да се насладя на това. Виждала съм Монблан и Айфеловата кула, но не и нещо подобно. Ти си късметлия.
Кали се наслаждаваше на всяка секунда от танца в силните му ръце. Беше жалко, че музиката трябваше да свърши.
- Нека се настаним и ще получиш питие - предложи той.
- Наистина трябва да се върна при другите - каза тя, осъзнала, че е въпрос на възпитание да остане с групата си. Но вниманието, което той й оказваше, бе много съблазнително. Почувства се поласкана, че такъв мъж иска да си говори с нея. - Добре, но само едно питие. Благодаря.
Той намери тих ъгъл и празно сепаре, след това отиде до бара за бутилка шампанско. Клеми се възползва от случая, за да се отбие при нея.
- Ето пак, грабна най-добрия улов в залата тази вечер. Как го направи?
- Какво съм направила? - прошепна Кали. - Само ще пием по едно питие. Той е малко стар за мен.
- Глупости. Хубаво е да има някой, който знае какво прави. Не сме го виждали тук от векове. Удари джакпот. Днес е тук, утре го няма - такъв е Тоби, така че му се наслади, докато можеш... и ще ни разкажеш всичко в четвъртък.
Кали не знаеше какво става. Тя беше дошла само да танцува, а не да си хваща първия мъж, който я покани на танц, но Клеми беше права. Тоби умееше да я кара да се чувства специална. Сети се за малката си романтична връзка през лятото. Този мъж едва ли имаше майка, която да му диша във врата. Но пък можеше да е женен. Лойд-Джоунс изглеждаше твърде идеален, за да е истински, и тя трябваше да открие недостатъците му. Когато той се върна с шампанското и чашите, Кали започна с усмивка разпита си.
- Имаш ли семейство в Лондон?
- В Уелс. Моите родители се пенсионираха и се оттеглиха в къщата си в провинцията, за да водят по-спокоен живот. Аз съм единственото им дете - каза той и потупа цигарата си в златната табакера.
- Значи още нямаш собствено семейство?
- Мили боже, женен, аз... все още не. Трябва да намеря подходящото момиче. Те продължават да ми бягат - разсмя се с плътния си гърлен смях, докато я гледаше право в очите.
Кали добави, като се чувстваше глупава, задето е задала твърде очевидни въпроси:
- Не исках да кажа...
- Права си, хората трябва да се проверяват. - Огледа се. - Кой знае какви мрачни малки тайни се крият в тълпата тази вечер? Сега сигурно някой млад жребец те следи с поглед.
- Божичко, не - отвърна тя малко прекалено бързо. - Има достатъчно време за всички тези неща с пръстените и обвързването... Аз съм само на осемнадесет години.
- Ето ни тогава - и двамата сме със свободни сърца и търсим забавление. - Този път той улови погледа й и остана така доста дълго. - Ти си много привлекателна млада дама и мисля, че знаеш какво искаш... И как да го получиш.
Кали усети, че й става горещо, и тръпка на напрежение премина през тялото й, когато той се протегна, за да докосне ръката й.
- Трябва да те видя отново. Не тук, на вечеря. Има едно място, където знам, че можем да хапнем на спокойствие, без да следят всяко наше движение.
- Трябва да попитам леля Фий. Живея с нея на „Мерилбоун“ - отвърна тя.
- Тогава ще дойда и ще се срещна с нея. Тя може да провери документите ми, дори банковия ми баланс, ако нещо я притеснява.
Сега той я притесни.
- Сигурна съм, че тя ще се съгласи, и да - бих искала да вечерям с теб.
- Значи е уредено. Ще се срещнем и можем да отидем да напазаруваме. Би могла да ми помогнеш да избера някои неща за новия ми апартамент. Той все още не е готов, така че засега съм наел стая в хотел. Не съм сигурен кога ще се върна обратно към жегата и праха на Кайро. Зависи... имам още няколко срещи. Хайде, нека да танцуваме, имаме цяла нощ...
По-късно я качи в таксито с обещание да се срещне с нея в сряда на Бърлингтън аркейд.
- Лека нощ и бъди добро момиче. - Усмихна се и я целуна по бузата. - И просто за твоя информация... Много се радвам, че дойде тази вечер.
Кали се прибра у дома като в сън. Никога не беше срещала мъж като Тоби: изискан, богат, светски, но и очарователен. Той не й се бе натрапвал по никакъв начин. Беше я накарал да се почувства специална и желана и тя нямаше търпение да го види отново.