Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Не знам първончално доколко се е дължало на спомените на Жан-Клод, но както и да е започнало, аз те обичам истински. Аз, не някой друг.
- И въпреки това не си ме приела в леглото си.
- Обичам много хора, с които не спя. Добре, с които не правя секс. Изражението в очите му започна да замира. Осъзнах какво съм казала.
- Искам да дойдеш в леглото тази нощ, моля те, Ашър, и не само, за да спиш.
Той постави ръцете си от двете страни на моите.
- Само за да ме държиш в безопасност от Мюзет.
Това не можех да го отрека, но...
- Вярно е, но има ли чак такова значение? Има ли значение, че причината е тази?
Той се усмихна нежно и махна ръцете ми от лицето си.
- Да, Анита, причината е от значение. Тази нощ ще ме приемеш в леглото си,о утре ще се почувстваш виновна и ще избягаш отново.
Намръщих се.
- Приказваш сякаш съм ти го причинявала това и преди, а аз не съм.
Той погали ръцете ми между неговите.
- Ти прие четирима мъже в онова легло там, четирима, и въпреки това прави секс единствено с Жан-Клод. Нахрани ardeur от Натаниел, но не спа с него. -
Той пусна ръцете ми и поклати глава със смях. - Само ти би могла да имаш такава воля да спиш нощ след нощ до такава красота и да не вземеш всичко, което Натаниел може да предложи.
През вековете съм срещал светци и свещеници, които не са имали твоята воля да устояват на изкушението.
- Изглежда, че напоследък не устоявам чак толкова много - изрекох с ръце върху бедрата ми.
Той отново се разсмя, но усмивката избледня още докато се смееше.
- Джейсън, когото определено си върнала твърдо под етикета „приятел". А аз?
Не желая отново да се присъединя към теб в това легло, ако утре ще бъда просто поредният приятел. Не мога да го понеса.
Намръщих му се. Бях дала всичко от себе си да забравя случката преди месеци, когато Бел
Морт стана причина ardeur да се появи. Благодарение на нея участвах в найблизкото нещо до оргия, в което се надявах някога да бъда. Без сношение, но с много ръце и тела, които те докосват на места, където не би трябвало. Ашър бе прав - бях дала всичко от себе си да игнорирам цялата история. Отхвърлй го достатъчно твърдо и никога не се е случвало. Но, разбира се, че се бе случило и аз не се бях справила с това.
- Какво искаш да кажа? Че съжалявам, че се чувствам малко докачлива защото съм била с четирима мъже едновременно в леглото? Да, това ме накара да се чувствам неудобно, съди ме.
- Тази нощ също ще те накара да се чувстваш така.
- Много неща ме карат да се чувствам така, Ашър, това не мога да го променя.
- Не можеш да промениш и същността си, Анита. Аз не бих те променял, но също така няма да бъда и една благотворителна нощ в леглото ти. Казах ти, че не мога да понеса отново да бъда отхвърлен.
В този миг разбрах, че той няма предвид аз да го отхвърля от леглото ни след ardeur.
Говореше за това, което Бел му е сторила преди векове. Беше го захвърлила като повредена играчка. В крайна сметка, винаги можеш да си купиш още играчки. Започнах да кръстосвам пространството пред него, без да поглеждам нито един от двамата, но правех нещо, каквото и да е, за нервното напрежение, което отново бе започнало да расте.
- Какво искаш от мен, Ашър? Гаранция?
- Да - потвърди той най-накрая. - Точно това искам от теб.
Престанах да кръстосвам и го погледнах.
- Каква гаранция? Че няма да откача утре относно това? - Поклатих глава. Съжалявам, не мога да обещая, защото не знам как ще се чувствам.
- Какво би казал Майка, ако открие, че си била с мен?
- Майка няма проблем с това.
Ашър ме погледна.
- Знам, знам, продължавам да го чакам да се ядоса за нещо. Той е съгласен да ме дели с Жан-
Клод, и с Натаниел и с цитирам: „всеки друг, когото имаш нужда да включиш" край на цитата.
Очите на Ашър се разшириха към мен.
- Леле, не е ли самото разбирателство?
- И представа нямаш - отвърнах. - Когато той влезе в живота ми, заяви, че ще направи всичко, за да остане с мен, всичко, за да бъде мой Нимир-Радж. Засега го изпълнява.
- Изглежда идеален за теб - констатира Ашър с глас, изпълнен с мека ирония.
- Знам, кара ме да се чудя кога ще ме изненада и ще се обърне срещу мен. Ашър ме докосна по лицето, което ме накара да го погледна. Сега той бе обърнал физиономията си напълно към мен, тези ледено сини очи бяха толкова искрени.
- Никога не бих искал да извърша нещо, което да навреди на това, което си създала в живота си. Ако направим това и ти избягаш, тогава Жан-Клод ще е разрушил връзката си с теб и аз ще напусна.
Почувствах как очите ми се разшириха.
- Какво имаш предвид под „напусна"?