Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
- Ако тази вечер можехме честно да кажем, че Ашър е в леглото ни, тогава Мюзет нямаше да може да го иска. Това е вярно.
- Ако той се присъедини към нас тази вечер, утре ще бъде в безопасност. -Гласът ми прозвуча толкова прозаично, сякаш предлагах да отидем да пазаруваме или да вечеряме.
Неговият глас бе даже по-предпазлив от моя.
- Това би било вярно.
- Ако просто оставех ти и Ашър да бъдете двойка, когато не съм наоколо, тогава той щеше да е в безопасност, но не мога. - Поклатих глава. - На теория нямам проблем с това.
Харесвам мъжете. Виждам ги като привлекателни, така че разбирам всеки, който също ги вижда като привлекателни. Това, че един мъж е привлечен от друг, за мен звучи напълно логично. Но на практика, не мога да се принудя да деля моя мъж с друг мъж.
Не мога да го направя. Ако разбера, че двамата с Ашър сте го правили зад гърба ми, ще те зарежа. Знам, че е невероятно нечестно. Спя с Майка и почти спя с Натаниел, и допреди няколко месеца правех секс и с Ричард. И въпреки това ти трябва да бъдеш само с мен. Това е чудовищно нечестно, знам го.
- Аз не съм чужд на леглото ти, когато другите са с теб, с изключение на Ричард, който никога не би делял.
- Знам, получаваш кръв от мъжете, защото аз продължавам да не ти дарявам кръв, но това не е същото.
- Не искам никой друг, освен теб, ma petite. Това го изясних.
Тогава вдигнах поглед към него.
- Изясни го, но знам, че искаш някой друг, освен мен. Усетих какво чувстваш, когато погледнеш Ашър. Виждам начина, по който двамата се гледате. Понякога боли само като ви гледам когато сте в една стая.
- Съжалявам, ma petite.
Присвих коленете си към гърдите си и ги прегърнах.
- Оставй ме да довърша тази мисъл, Жан-Клод, моля те.
Той ми направи жест да продължа.
- Не мога да ти позволя да вземеш Ашър в леглото си и не мога да го взема в моето. Но помня какво беше за трима ви. Помня в каква безопасност се чувствахте. Има мигове, при които забравям, че това не са мои спомени и копнея за това, което сте имали тримата.
Изглежда много по-спокойно от това, което правим ние.
Прегърнах краката си толкова силно, че ръцете ми започнаха да треперят от усилието.
- Не зная дали мога да премина през всичко, но бих искала да опитам.
- Да опиташ какво, ma petite? - Гласът му бе станал много предпазлив.
- Искам Ашър да е в безопасност.
Жан-Клод застана много неподвижно.
- Не разбирам, ma petite.
- Напротив, разбираш.
Той поклати глава.
- Non, не желая да има неразбирателство тук. Трябва да бъдеш ясна.
Не можех да го погледна, докато го изричах.
- Доведи Ашър тук за тази нощ. Нищо не обещавам, но го искам топъл и гол до нас. Искам да прогоня тази болка от погледа му. Искам да му покажа с моите ръце и с моето тяло, че го намирам за прекрасен. - Вдигнах поглед към него и открих, че лицето му е неразгадаемо. -
Не знам кога ще започна да крещя и да ви разкарам и двамата. Сигурна съм, че ще настъпи такъв момент, обикновено така става, но ако тази вечер го доведем в нашето легло, без значение по какъв начин, тогава той утре ще бъде в безопасност, нали?
- Какво ще каже твоят Нимир-Радж?
- Когато пристигна в града, той предположи, че ти и аз имаме интимни отношения с Ашър.
Много хора мислят така.
- Каза ли му истината?
- Да.
- Няма ли да се разгневи, че ще те дели с още един мъж?
Поклатих глава.
- Майка е по-практичен от мен, Жан-Клод. Не става въпрос само за любов, или желание,
които ме връщат към Ашър. Тази вечер става въпрос да заздравим позицията си. Ако Ашър е в безопасност, значи всички ние сме в по-голяма безопасност. Неговата болка не може да бъде използвана срещу нас.
- Колко невероятно практично от твоя страна, ma petite.
- Уча се от най-добрите.
Той ме изгледа многозначително, едната му вежда бе повдигната.
- Ако аз наистина бях практичен в сърдечните въпроси, нещата между нас щяха да се развият по-бързо.
- Може би да, а може би не, ти беше наясно, че ако ме притиснеш прекалено силно, или щях да побягна, или щях да се опитам да те убия.
Той сви грациозно рамене.
- Възможно е, но съм длъжен да попитам, за да няма недоразумения, само за тази вечер ли искаш Ашър да бъде в леглото ни?
- Има ли значение? - попитах.
- За него би могло.
Опитах се да осмисля всичко това и не успях.
- Не знам. Сигурна съм, че не искам да се отказвам от прекарано насаме време с теб, само с теб. Сигурна съм, че не искам винаги да имаме компания.