Небесносини грехове

- Опитвам се, но знаеш какво става, ако отблъсквам ardeur прекалено дълго.

- Другият глад се появява,ош, ma petite. Не съм забравил.

- Не можеш да помогнеш да контролирам звяра на Ричард. - Гласът ми звучеше леко пресипнал.

- Non.

Погледнах в широко разтворените сини очи на Ашър, изплашени, толкова изплашени, но не от моя звяр. Това ми помогна да се успокоя, но знаех, че няма да продължи дълго, така че каквото и да правехме, трябваше да е бързо.

- За пръв път искам да те видя гол, без да съм под властта на ardeur, Ашър. Но няма много време. - Опитах да го привлека върху леглото, но той не искаше да идва.

Жан-Клод се подпря на възглавниците и протегна ръце, почти по начина, по който човек се протяга към бебе. Заговори меко на френски, не успях да разбера всичко, но повечето бе молба да побърза.

Ашър пропълзя целия върху леглото, въпреки че всяко движение бе бавно, неохотно. Той си позволи да се настани до тялото на Жан-Клод, но и двамата бяха напълно облечени, и ако се съди по начина, по който седяха, можеха да се намират във всеки клуб. Не беше чак толкова сексуално, колкото успокояващо.

Погледах към двамата и разбрах, че ще се наложи някой да съблече някакви дрехи. Добре.

Съблякох сакото си и го метнах на пода.

Жан-Клод повдигна вежди.

- Ако продължаваме да бъдем толкова внимателни, ще настъпи утрото и нищо няма да се е променило. - Трябваше да се плъзна от леглото, за да сваля полата и да я оставя върху купчината с блузата ми. Сутиенът и бикините бяха комплект - искряща тъмносиня коприна. Когато ги открих, ми напомниха за цвета на очите на Жан-Клод. Очаквах да се почувствам неудобно, стоейки пред тях по бельо, но това не стана. Може би прекарвах прекалено много време около превръщачи и поведението им на всекидневни нудисти. А може би, просто не ми изглеждаше погрешно да бъда съблечена пред Ашър. Не знам, но не го поставих под въпрос. Внимателно се покатерих обратно върху небесносинята коприна, така че да не се плъзна отново.

- Наистина си се отдала на това - изрече Ашър тихо, несигурно.

Кимнах, докато пълзях към тях с дългите си до бедрата чорапи и обувките си на висок ток.

Задържах обувките, защото знаех, че на Жан-Клод ще му хареса, а той бе носил в леглото достатъчно ботуши заради мен. Обратът може да бъде справедлив.

Потупах глезените на Ашър и той отвори леко краката си. Пропълзях между тях, като ми се наложи да си пробия път нагоре между прасците и коленете му. Краката на

Жан-Клод от двете страни на Ашър, изглежда го задържаха срещу мен. Остана ми да се провра между бедрата му, като използвам моите бедра и крака, и най-накрая да използвам ръцете си с нетърпение, за да разтворя широко краката му пред мен. Това ме накара да се озова, найнакрая, коленичила между краката му, коленете ми го притискаха, което всъщност беше много по-малко еротично, отколкото звучи, защото той продължаваше да носи панталоните си и ъгълът бе необичаен.

Пресегнах се към копчетата на ризата му. Ашър сграбчи ръцете ми.

- Бавно, ma cherie.

Повдигнах вежди към него.