Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
12
Откъснахме се от тази нежна целувка и аз поведох Ашър за ръката към леглото. Той се дърпаше, идвайки като съпротивляващо се дете.
Жан-Клод стоеше до леглото, лицето му бе толкова безизразно, колкото му беше възможно.
- Има нещо, което трябва да кажа, преди да започнем. Контролирам ardeur на ma petite, но ще настъпи момент, в който ще загубя контрол. Не мога да гарантирам какво ще стане когато той изчезне.
Двамата с Ашър стояхме до него и се държахме за ръце. Той се бе вкопчил в моята със свирепост, която бе почти болезнена. Гласът му не издаде напрежението, което усещах в тялото му.
- Ако вярвах, че единствено ardeur е причината Анита да ме заведе в леглото си, тогава щях да откажа, защото когато ardeur се успокои, тя щеше да ме отхвърли както преди. - Той поднесе ръката ми към устните си и едва докосна кокалчетата на пръстите ми. - Вярвам, че Анита ме желае в леглото си. Ardeur може да се появи, или да изчезне, сега за мен всичко това е едно и също.
Жан-Клод ме погледна.
- Ma petite.
- Бих искала да направя колкото е възможно повече, преди ardeur, но разбирам, че за теб... ще бъде трудно. - Свих рамене. - Не знам. Знам, че съм се ангажирала с това, така че предполагам няма проблем.
Той повдигна вежда към мен.
- Никога не си убедителна когато лъжеш, ma petite.
- Е това вече просто не е вярно - възразих - лъжа много добре.
- Не и за мен.
Свих рамене.
- В момента давам всичко от себе си, Жан-Клод. - Погледнах нагоре към тавана, сякаш можех да видя небето през всички тези камъни над нас. - Знам едно, искам това, което ще правим, какво и да е то, да го направим преди разсъмване. Не искам, вие момчета, да припаднете насред цялата работа.
- Ma petite продължава да намира за изнервящо, че умираме на сутринта -обясни Жан-Клод.
- Колко е часът? - попита Ашър.
Погледнах часовника си.
- Остават ни около два часа и половина.
- Едва ще ни стигне времето - заяви Ашър.
Нещо относно изреченото от него, или относно начина, по който го каза, накара Жан-Клод да издаде онзи мъжкарски смях, който мъжете имат само когато става въпрос за жени или за секс. Не бях сигурна дали някога съм чувала такъв звук от Жан-Клод. Внезапно бях много наясно, че съм единствената жена, а те и двамата бяха мъже. Знам, че това звучи глупаво. Имам предвид, вече знаех всичко това, но... изведнъж го усетих. Сякаш човек влиза в бар и всички погледи го следват докато върви, като лъвове, които наблюдават газели.
Ако някой от тях беше обърнал този поглед към мен, мисля, че щях да побягна, но те не го направиха. Жан-Клод пропълзя върху леглото, все още напълно облечен и протегна ръка към мен. Взирах се в тази бледа ръка с дълги пръсти, грациозна дори в това дребно движение.
Ръката на Ашър стисна, по-нежно, другата ми ръка.
В този момент осъзнах, че ако се проваля в това поради страх или съвест, това ще бъде краят. Няма да има натиск от нито един от двамата. Но Ашър ще замине, не тази вечер, но скоро. Не исках да ни напуска.
Поех ръката на Жан-Клод и той внимателно ме издърпа върху копринената кувертюра.
Коприната е хлъзгава, когато човек носи чорапи. Техните ръце върху моите ме предпазиха от подхлъзване от ръба на леглото. Почти ме издърпаха върху леглото.
- Защо - почудих се аз - никога не се пързаляш от леглото, когато носиш коприна?
- Практика в продължение на векове - обясни Жан-Клод.
- Спомням си когато не беше толкова трениран. Помниш ли херцогиня Виканте? - попита Ашър.
Жан-Клод се изчерви, слаб намек за розово. Дори не знаех, че може да се изчервява.
- Какво е станало? - поисках да знам.
- Паднах - обясни той, опитвайки се да запази достойнство, но без успех, защото се усмихна.
- Това, което той не би казал е, че си поряза брадичката на сребърно огледало, когато падна от херцогинята и копринените й чаршафи. Навсякъде имаше кръв, а по стълбите и един съпруг-рогоносец.
Погледнах Жан-Клод. Той кимна и сви рамене.
- Какво стана? - попитах.
- Херцогинята се поряза на едно стъкло и каза на съпруга си, че това е нейната собствена кръв. Тя беше много предприемчива жена, тази херцогиня Виканте.
- Значи сте се познавали, когато не сте били напълно изискани.
Жан-Клод каза:
- Не, Ашър ме наблюдаваше как научавам уроците си, но той е бил с Бел от пет години, преди да отида в двора. Ако е имал остри ръбове, те са се омекотили, преди да се появя там.
- Имах ги, mon ami - изрече Ашър и се усмихна.