Небесносини грехове

- Присъедини се към нас тази нощ, това искам, ела при нас.

Той спря неспокойните си движения и отново замръзна неподвижно, но не както преди.

Усещах как сърцето му биеше до бузата ми. Можех да се закълна, че преди секунда не биеше.

- Да се присъединя сега? - Гласът му бе като сподавен шепот.

Сграбчих ризата му и го обърнах. Той се раздвижи бавно, сякаш се опитвах да накарам земята да се завърти срещу оста си. Притисна гърба си към вратата и ми показа единствено онова, което оставаше от идеалния му профил.

Дръпнах ризата в опит да го заведа навътре в стаята, но той не желаеше да се движи чак дотам. Погледна край мен към Жан-Клод.

- Не мога да направя това. - В гласа му имаше такава болка.

- Какво мислиш, че иска тя? - Гласът на Жан-Клод продължаваше да бъде толкова грижливо безизразен.

- Тя ще направи всичко, за да държи хората си в безопасност, дори ще приеме осакатен в леглото си за една нощ.

Смачках ризата в ръцете си и бях принудена да отида при него, защото той нямаше да дойде при мен.

- Наистина искам да те пазя от Мюзет, и това ще свърши работа, но не това е причината, не и истинската.

Той погледна надолу към мен, в погледа му имаше цял свят, свят на болка и нужда, и ужас, толкова много, такава самота. Първата гореща сълза докосна бузата ми. Заговорих му тихо на френски и разбрах част от това, което казах.

Ашър ме сграбчи за китката и ме отблъсна от себе си.

- Non, Жан-Клод, не по този начин. Или желанието е нейно, или няма да го бъде. Няма да ви разделям от останките от триумвирата ви. Предпочитам да прекарам една нощ в леглото на Мюзет, отколкото да отслабя силата ви по този начин. Трябва да сте силни, докато са тук, или всички ние ще загинем.

Поех дълбоко дъх и сякаш нещо се отдръпна от мен, като че беше вдигнато було. Обърнах се и хвърлих поглед на вампира зад мен.

- Нарочно ли го направи?

Той скри лице в ръцете си и каза, изрече с вече изпълнен с чувство глас.

- Не мога да спра да желая това, което желая, ma petite, прости ми.

Отново се извърнах към Ашър.

- Искаш не моето желание, Ашър. Знаеш, че съм привлечена от теб.

Той опита да се извърне, но аз го докоснах по лицето и този път той не трепна и не се извърна. Позволи ми да го обърна отново с лице към мен, пръстите ми бяха върху ръба на брадата му. Там кожата все още бе гладка, въпреки че бе от дясната страна, по-голямата част от която беше в белези. Сякаш хората, които му бяха причинили това, не са могли да се насилят да унищожат идеалната извивка на устните му.

- Не похот желаеш от мен.

Погледът му се спусна. Едва не затвори очи, изражението на лицето му бе като на човек, който се подготвя за удар. Прошепна:

- Не.

Застанах на пръсти, поставих ръце от двете страни на лицето му, едната гладка като сатен и коприна, но по-мека, а другата грапава, издълбана, почти не се усещаше като кожа.

- Наистина те обичам, Ашър.

Очите му се отвориха и бяха като кървящи рани, изпълнени с толкова много неща, които биха могли да се използат, за да наранят.