Небесносини грехове

Целунах покрития с белези ръб на ключицата му, но те правеха кожата прекалено плътна и трябваше да се преместя от другата страна, за да хапя леко ключицата, да го подразня леко със зъби.

Той потрепери заради мен.

Преместих се от дясната страна и започнах да го целувам надолу, докато открих зърното му, обградено от цялата тази твърдост. Не бях сигурна дали зърното има същата чувствителност, както преди. Имаше само едни начин да разбера. Облизах го, едно бързо трепване на езика и усетих кожата да помръдва, да потреперва. Използвах ръцете си, за да помогнат да повдигна тази страна от гърдите му, така че да мога да го захапя. Белезите бяха толкова груби за устата ми, но зърното му се стегна под езика ми, под устата ми и малко от зъбите ми. Едва когато проучих старателно дясната страна, се обърнах на ляво.

Поех лявото му зърно по-лесно в устата си, по-лесно го вкусих. Използвах повече зъби и той простена, докато го белязвах съвсем леко, нищо, което не би избледняло след мигове.

Продължих да ближа надолу лявата страна на гърдите му, корема му, след което се върнах обратно от дясно и започнах да изучавам белязаната плът така, както бях направила с другата, защото сега знаех, че белязана или не, тя действаше. Той можеше да усети устата ми върху кожата си, пръстите ми, които се спускаха по-ниско. Щом можеше да усеща, значи исках да го даря с всичко, което можех.

Устата ми се озова на кръста му, до колана, до горната част на панталоните му. Облизах от едната страна на кръста му до другата, след което отново се върнях на дясната страна и облизах по дължина равното очертание на корема му, така че върхът на езика ми се плъзна вътре в самата горна част на панталоните му, дори както бяха с колана.

Гласът на Ашър се чу задъхан, рязък.

- Научил си я много добре.

- Моята заслуга е малка, mon ami, тя се наслаждава на работата си. Извъртях очи към тях.

- Моля, престанете да говорите за мен сякаш не мога да ви разбера.

- Най-искрените ни извинения - изрече Жан-Клод.

- Oui - потвърди Ашърф - това не бе обида.

- Не, но ти предположи, че ако съм добра, то трябва да ме е научил мъж. Това е толкова сексистко.

- Можем единствено да се извиним отново, ma petite.

Разкопчах катарамата на колана на Ашър и този път той не ме спря. Разкопчах и найгорното копче, но никога не ме е бивало в свалянето на ципове, когато мъжът е седнал.

Мисля, че винаги съм се страхувала малко да не го захвана с ципа.

- Малко помощ - примолих се.

Жан-Клод повдигна, Ашър помогна и ципът бе свален и разкри кралско сини копринени слипове, какво друго? Няма начин панталони да се свалят грациозно от някого. Смъкнах панталоните по дългите крака на Ашър, свалих обувките, които той продължаваше да носи, нямаше чорапи, които да ме затрудняват. Той лежеше по гръб, облегнат на Жан-Клод и облечен с нищо друго, освен малките слипове от синя коприна. Исках да ги сграбча и да ги откъсна от него. Исках да го видя напълно гол, това изглеждаше по-важно от всичко останало. Най-накрая да видя дали белезите го пресичаха изцяло. Пропълзях напред и облизах ръба на корема му, така че езикът ми се потопи точно под ластика на коприната, като ехо от това, което бях направила с панталоните му. Можех да го усетя притиснат в тънкия плат, твърдостта му, която се допираше до брадичката ми докато се движех около кръста му.