Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Заменим съм, вече ме очаква смъртна присъда. На кого ще липсвам? Виждам устните на Зидана, извити в злобна усмивка.
– Късмет... ще ти е нужен.
Ще трябва ли да моля тази крехка жена за живота си, чудя се. Това е последна възможност, ала позорна. Чувствам как тялото ми трепери, докато се готвя да коленича и да моля Алис в името на моето добро, ако не на нейното, да се подчини на волята на султана. Навън жалният вой на мюезина призовава вярващите за молитва: четвъртата молитва, и тя, съвсем уместно за случая, е магриб – "отправяне на запад", заникът на слънцето. Чудя се дали няма да ми е последният.
– Винаги съм знаела, че ще се стигне до този момент – казва тихо тя, – в който ще разбера дали твърдостта на волята и силата на вярата ми ще надделеят над нежността на сърцето ми. – Пауза. – Струва ми се, че и в двата случая има много от какво да се боя. – Очите ѝ търсят моите. Нямам представа какво вижда там, но ми се усмихва мило. – Ако не отстъпя, ще убият не само мен, но и теб, нали така?
Изведнъж съм неспособен да проговоря. Вместо това само кимам безмълвно.
Тя отмества поглед настрани.
11
Стаичката ми е възстановена точно както беше обещал Бен Хаду. Старото ми одеяло е опънато върху тесния диван; килимчето за молитва е сложено по средата на помещението, а писалището ми за колене е оставено върху дървения шкаф до съда за горене на тамян. В свещника е поставена нова свещ. Премествам ги, за да отворя шкафа, и откривам дрехите си грижливо сгънати; от дневника обаче няма и помен.
Племенникът на Абделазиз трябва да го е отнесъл другаде. Чудя се защо; при кого ще трябва да ходя и да го моля да ми го върне? Надявам се това да не е самият везир.
Излизам във вътрешния двор и се взирам в здрача. Тук нищо не се е променило, освен че заради топлото време след дъжда растенията са пораснали още по-буйни и хибискусът е отрупан с повече цветове – весели алени фунии, които демонстрират безразличието си към раздорите в света на хората. Обикновено тази гледка ме ободрява, но днес ме потиска.
– Нус-Нус?
Обръщам се и виждам Абид, един от робите, които се грижат за личните нужди на султана, ме посреща с широка усмивка.
– Ти се върна! Мислехме те за мъртъв. Самир ни накара да повярваме в това.
– Така ли? Защо ли го е направил?
Момчето ме гледа странно. Подозирам, че знае повече, отколкото казва. В този момент поглеждам надолу и забелязвам, че носи дневника.
– Е, сега вече ми олекна, чудех се къде се е дянал. – Като че ли малко по малко нещата започват да влизат в нормалния ритъм. Взимам книгата от ръцете му. Чувствам старата кожа топла и нежна в ръцете си; познавам теглото и размерите както своите собствени. Обръщам се и си тръгвам към стаята, притиснал дневника към гърдите си, но Абид ме спира.
– Трябва да дойдеш. Султанът те вика.
Навеждам се и прибирам скъпоценната книга на мястото ѝ в шкафчето.
– Какво правиш?
– Прибирам я на сигурно място.
– Недей! Вземи я с теб.
– Сега ли? – питам глупаво.
– Сега!
– Поправки ли трябва да се нанесат? – Представям си всички грешки, с които я е напълнил Самир Рафик, и точно те са били причината да бъде отстранен...
– При Негово Величество има жена.
Петата молитва е задължителна. Султанът никога не би пренебрегнал Иша'салах заради дневника, той е ревностно отдаден на вярата и старателно изпълнява молитвите. Вероятно Абид нещо не е разбрал.
– Твърде рано е.
– Трябва да му превеждаш. Не може да накара бялата жена да разбере заповедите му. Иска ти да превеждаш, така че да направи каквото се иска от нея, и да нанесеш записките в дневника.
Сърцето ми се свива, а след това започва да бие лудо. Но на какво се бях надявал?
Щом пристигам в покоите на султана, заварвам го да крачи гневен и объркан, облечен само с дългата си долна памучна туника; поне не държи оръжие в ръцете си.
– Ваше Величество! – Внимателно оставям дневника и коленича върху копринените килими.