Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Правителството бе изработило въпросник, в който единственият приемлив отговор бе "да", и всички възрастни, навършили седемнайсет години, трябваше да го попълнят. В някои от подвеждащите въпроси се търсеше лоялност към Съединените щати под формата на съгласие за воюване във войската – там, където ги изпратеха, за мъжете, и в спомагателния корпус, за жените – и се отхвърляше подчинението пред японския император. За исеи като Такао това означаваше отказ от националността им, без право да получат американско гражданство, но почти всички се съгласиха с разпоредбите. Отказаха да подпишат само неколцина младежи нисеи, защото бяха американски граждани и се почувстваха обидени. Нарекоха ги нене и ги определиха като опасни за японската общност, която от незапомнени времена ненавиждаше скандалите. Джеймс бе един от въпросните нене. Дълбоко засрамен от арестуването на сина му, бащата се затвори в бараката и излизаше само до общите тоалетни. Ичимей му носеше храна и после се редеше втори път на опашка, за да се нахрани и той. Хейдеко и Мегуми, които също изпитваха срам от постъпката на Джеймс, се опитваха да продължат да живеят както обикновено, понасяйки с вдигната глава злонамерените шушукалия, укоризнените погледи на сънародниците си и враждебността на властите в лагера. Цялото семейство, включително и Ичимей, няколко пъти бяха разпитвани, но не им бяха отправени сериозни обвинения благодарение на Бойд Андерсън, който бе получил повишение и ги защитаваше колкото можеше.
– Какво ще стане е брат ми? – го попита Мегуми.
– Нямам представа, Мегуми. Може да са го изпратили в "Тюл Лейк" в Калифорния или във "Форт Левънуърт" в Канзас – това е работа на Федералния департамент на затворите. Предполагам, че няма да го пуснат до края на войната – отвърна Бойд.
– Тук се говори, че нене ще ги разстрелят като шпиони...
– Не вярвай на всичко, което чуеш, Мегуми.
Това събитие се отрази непоправимо върху душевното състояние на Такао. През първите месеци в "Топаз" той участваше в живота на общността и запълваше влачещите се часове, отглеждайки плодове и зеленчуци и изработвайки мебели от дървения амбалаж, който вземаше от кухнята. Когато в тясното помещение в бараката не остана повече място за нови мебели, Хейдеко го насърчи да започне да майстори за други семейства. Той поиска разрешение да обучава децата в джудо, но му отказаха; командирът в лагера се опасяваше от насаждане на подривни идеи у трениращите и от застрашаване сигурността на войниците. Тайно, Такао продължи да тренира със синовете си. Живееше с надеждата, че ще ги освободят, броеше дните, седмиците и месеците и ги отмяташе в календара. Непрекъснато мислеше за неосъществената, обща е Исаак Беласко, мечта за разсадник за цветя и растения, за парите, които бе спестил и загубил, за къщата, за която бе плащал години наред и която собственикът си искаше. Десетилетия на усилия, труд и изпълнени задължения, за да свърши затворен зад бодлива тел като престъпник, казваше с горчивина. Не беше общителен човек и затова множеството хора, неизбежните опашки, шумът, липсата на лично пространство, всичко го угнетяваше.