Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Кофата се обади на Шефа в Стокхолм, който обаче не сподели ентусиазма му. Беше се надявал да открият Болта или най-малкото онзи проклет старец.
Независимо от това Кофата получи нареждане да си запише регистрационния номер на колата и да проследи червенокосата от разстояние, за да види накъде ще тръгне. След това щеше да докладва отново.
Инспектор Аронсон бе прекарал последните четири дни в хотел в Оседа. Идеята беше да се намира близо до центъра на събитията, в случай че се получи още някое свидетелско показание.
Такова обаче не се появи и Аронсон тъкмо се бе приготвил да си тръгва, когато му се обадиха от участъка в Ескилстюна. Оказа се, че подслушването на телефона на Пер-Гунар Йердин от Never Again бе дало резултат.
Йердин, или „Шефа“, бе станал известен няколко години по-рано, когато вестник „Свенска Дагбладет“ писа, че в затвора „Хал“ тече подбор на персонал за криминална организация на име Never Again. Другите медии също отразиха случая, а във вечерните вестници бяха публикувани името и снимката на ключовата фигура Йердин. Фактът, че цялото начинание бе пропаднало в резултат на едно писмо от майката на Пер-Гунар, бе убягнал на медиите.
Няколко дни по-рано инспектор Аронсон бе наредил да подслушват телефона на Йердин и сега, изглежда, късметът им бе проработил. Въпросният разговор бе записан, транскрибиран и изпратен по факса на Аронсон в Оседа.
− Ало?
− Да, аз съм.
− Имаш ли да докладваш нещо?
− Май да. Пред супермаркета съм, а вътре току-що влезе една червенокоса лелка.
− Само лелката ли? Болта няма ли го? А стареца?
− Тц, само лелката. Не знам дали...
− Мерцедес ли кара?
− Не можах да видя... но на паркинга няма мерцедеси, така че трябва да е карала нещо друго.
(Мълчание в продължение на пет секунди.)
− Ало?
− Да, тук съм, но мисля, мамка му, някой трябва да прави и това.
− Да, аз просто...
− В Смоланд сигурно има повече от една червенокоса лелка...
− Да, но тя е на същата възраст според това, което...
− Слушай сега: карай след нея, запиши си регистрационния й номер, не прави нищо глупаво, но виж накъде ще тръгне. И много внимавай някой да не те забележи. После ще ми докладваш отново.
(Мълчание в продължение на пет секунди.)
– Разбра ли, или трябва да повторя още веднъж?
– Да, да, разбрах. Ще звънна, когато науча повече...
− И следващия път да ми се обадиш на предплатената карта. Колко пъти съм ти казвал, че всички служебни разговори трябва да минават оттам?
− Да, ама тя не е ли само когато работим с руснаците? Не мислех, че ще е включена сега, когато...
− Идиот! (Следва мърморене и разговорът приключва.)
Инспектор Аронсон прочете транскрибирания разговор и нареди новите парченца от пъзела.
„Болта“, за когото говореха, най-вероятно беше Бенгт Бюлунд – един от членовете на Never Again, понастоящем смятан за мъртъв. А този, който се обади на Йердин, сигурно беше Хенрик „Кофата“ Хултен – в този момент по следите на Болта някъде в Смоланд.
Аронсон бе получил потвърждение, че е на прав път.
Алан Карлсон се намираше някъде в Смоланд заедно с Юлиус Юнсон, Бени Юнгберг и неговия мерцедес. На хоризонта се беше появила и една червенокоса дама на неизвестна възраст, но вероятно не в първа младост, предвид факта, че бе наречена „лелка“. От друга страна, в представите на някой като Кофата една жена сигурно доста рано попадаше в категорията „лелка“.
В Never Again в Стокхолм вярваха, че и колегата им Болта е част от тази компания. Означаваше ли това, че той бягаше от своите? Защо иначе не би се обадил? Защото е мъртъв, разбира се! Ала Шефа все още не го беше проумял и смяташе, че Болта се крие някъде в Смоланд заедно с... но откъде се появяваше червенокосата в цялата картинка?
Аронсон нареди да направят проучване на семействата на Алан, Бени и Юлиус. Може би някой от тях имаше сестра, братовчедка или друга близка, която живее в Смоланд и е с цвят на косата, отговарящ на описанието. „Да, но тя е на същата възраст според това, което...“ – бе казал Болта. Според какво? Дали някой им бе казал нещо? Може би някой беше видял групата в Смоланд и им се бе обадил. Жалко че не започнаха да подслушват телефона на Йердин няколко дни по-рано.