Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна
- Автор: Юнассон Юнас, Юнасон Юнас
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Kolibri
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна». Краткое содержание книги:
Към настоящия момент Кофата със сигурност беше проследил червенокосата, след което или беше разбрал, че това не е жената, която търси, или... вече знаеше къде се намират Алан Карлсон и неговата компания. Във втория случай навярно и Шефа вече беше на път към Смоланд, за да изкопчи от Алан и другите истината за случилото се с Болта и куфара.
Аронсон вдигна телефонната слушалка и се обади на прокурора Кони Ранелид в Ескилстюна. В началото Ранелид не се бе развълнувал особено много от случая, но интересът му се засилваше с всяка нова трудност, за която Аронсон му докладваше.
– Не позволявай на Йердин и помощника му да се измъкнат – предупреди го прокурорът.
Хубавицата остави две торби с продукти в багажника на фолксвагена си и отново тръгна към Езерната ферма.
Кофата я следваше на безопасно разстояние. Първата му работа, когато излязоха на главния път, бе да се обади на Шефа (на предплатената карта, разбира се, Кофата имаше инстинкт за самосъхранение), за да съобщи марката и регистрационния номер на автомобила на червенокосата. Обеща да позвъни отново, когато пътуването приключи.
Двете коли излязоха от Ротне, но скоро след това червенокосата сви по тесен чакълест път. Кофата познаваше мястото – беше се отклонил тук по време на едно авторали. Тогавашната му приятелка Исабела бе навигаторът и някъде към средата на състезанието бе открила, че държи картата наобратно.
Чакълестият път беше сух и колата на червенокосата оставяше облак прах след себе си, така че Кофата спокойно можеше да я следва отдалече. След няколко километра обаче облакът прах изчезна. Мамка му!
Преследвачът първо се паникьоса, но после се успокои. Лелката сигурно беше свила някъде по пътя. Трябваше само да обърне колата и да си отваря очите.
Още на километър обратно по същия път Кофата реши, че е намерил отговора на загадката. Ето там има една пощенска кутия, а надясно се спуска една пътечка – натам трябва да е тръгнала!
Ала предвид събитията, които последваха малко по-късно, радостта на Кофата бе прибързана. Той рязко сви и даде газ по пътечката, накъдето и да водеше тя. Бе зарязал всякаква предпазливост някъде при пощенската кутия.
Кофата караше толкова бързо, че за негова изненада съвсем скоро пътечката свърши и той се озова до входа на малка ферма. Ако не беше намалил в последния момент, нямаше да успее да спре, а щеше да връхлети право върху стареца, който стоеше там и хранеше един... слон?!
Алан бързо бе намерил нов другар в лицето на Соня. Двамата имаха доста общо – старецът бе избягал през прозореца на стаята си и животът му бе поел в нова посока, а слоницата бе нагазила в едно езеро със същия резултат. Преди този преломен момент и двамата бяха поскитали и видели доста от света. Освен това Соня имаше дълбоки бразди по лицето, досущ като един мъдър столетник, мислеше си Алан.
Слоницата не изпълняваше циркови номера за всеки срещнат, но този старец й харесваше. Даваше й плодове, чешеше я по хобота и й говореше приятелски. Не че разбираше кой знае колко от думите му, но това нямаше значение. Беше приятно. Така че когато старецът молеше Соня да седне, тя сядаше. Ако пък й кажеше да се завърти, тя с радост го правеше. Дори му показа, че може да стои на задните си крака, въпреки че Алан не знаеше командата за този номер. Фактът, че получаваше една-две ябълки и допълнително почесване по хобота, бе просто бонус. Соня не можеше да бъде купена.
Хубавицата пък обичаше да седи на стъпалата към верандата заедно с Бени и Бъстър с чаша кафе в ръка и някакви лакомства за кучето. Оттам наблюдаваха как Алан и Соня задълбочаваха дружбата си, докато Юлиус с часове ловеше костури в езерото.
Дните бяха топли. Цяла седмица се бяха радвали на слънце, а прогнозите обещаваха времето да се задържи хубаво.
Бени, който освен всичко останало беше и почти архитект, бе направил скица, за да покаже на другите как могат да пригодят новозакупения автобус за габаритите на Соня. А когато Хубавицата разбра, че освен крадец Юлиус е и опитен търговец на дърва и се справя чудесно с чука и пироните, каза на Бъстър, че са си намерили добри приятели. Какъв късмет, че не им бе затръшнала вратата онази вечер, когато се бяха появили във фермата. На Юлиус му отне точно един следобед, за да преобрази вътрешността на автобуса, следвайки скицата на Бени. След това Соня влезе вътре заедно с Алан, за да изпробва какво бяха измайсторили за нея. Изглежда й допадна. Беше малко тясно, но за сметка на това разполагаше с две купчинки с храна – една вляво и една направо, а водата за пиене се намираше вдясно. Подът беше повдигнат и леко наклонен, а в задната част на автобуса имаше импровизирана септична яма за изпражненията на Соня. Дупката бе пълна догоре със сено, чието предназначение беше да поеме по-голямата част от това, което слоницата щеше да произведе по време на пътуването.