Джентълмен Джоул и Червената кралица

Бяха ли поискали разрешение от родителите си да дойдат тук? Корделия спря поглед върху оръжието на кръста на Фреди — плазмена дъга военен модел — и реши, че отговорът е „не“. По-непосредственият проблем обаче беше друг — нямаше как да съберат шест деца в двуместния скутер на Оливър.

Някои от децата имаха комуникатори на китките.

— Обадихте ли се на родителите си? — попита Корделия. Възцари се красноречиво мълчание. Тя въздъхна и вдигна своя комуникатор към устните си.

Оказа се, че командирът на градската гвардия си е у дома и вечеря, което подсети Корделия, че самата тя закъснява със своята, което на свой ред угаси чувството ѝ на вина, че прекъсва неговата. Докато Оливър водеше опърленото момче към багажника на скутера за среща с аптечката, тя обясни ситуацията сбито и без разкрасявания и получи обещание от командира незабавно да изпрати скутер, достатъчно голям да побере нарушителите и да ги върне в Карийнбург за последващо сортиране и препращане към изпращача, в техния случай — към семействата им. Добави списък с имена — на младежите и на родителите им, — които получи след известна съпротива от страна на плячката. Двама от младежите изглеждаха решени да запазят самоличността си в тайна с цената на всичко, дори при разпит с фаст-пента, но след като Корделия приложи един от по-лошите си вицекралски погледи, приятелите им ги издадоха. Анна и Ант (съкратено от Антоан) бяха брат и сестра от базата; другите две момчета бяха отрочета на цивилни граждани от столицата, а колкото до Лон гем Навит, той попадаше в различна класация, макар да делеше една класна стая с останалите в средното училище на Карийнбург, което обясняваше познанството им.

Оливър се върна с опърления Ант, чието зачервено лице лъщеше от дебел слой обезболяващ антибиотичен гел, а покритите му с мехури ръце бяха намацани по подобен начин и увити с марля. Оливър го побутна към притеснените му млади приятелчета.

— Нищо сериозно, макар че сигурно боли ужасно — прошепна на Корделия. — Сложих му инжекция синергин да се успокои. Направо е откачил заради колата, и с право.

— Мисля, че овладяхме ситуацията на първо време — прошепна в отговор тя. — Градската гвардия изпраща голям скутер да ги прибере. Надявам се до половин час да пристигнат.

Оливър кимна и погледна отново към уплашената групичка. Намръщи се строго и даде знак на Фреди да се приближи.

Фреди Хейнис много приличаше на баща си, факт, който едва ли я радваше особено, здраво румено момиче, пълничко и с гъста тъмна коса. С пъпки по лицето, но тях рано или късно щеше да ги надрасне. Корделия я беше мяркала няколко пъти и беше останала с впечатлението за самоуверено и отворено момиче, но настоящата ситуация беше достатъчно сложна да подложи на тест издръжливостта дори на зрял човек. Фреди се държеше, но Корделия долавяше вътрешното ѝ напрежение. Оливър я гледаше и мълчеше, явно подбирайки старателно думите си. Изглежда, Фреди разчете проточилото се мълчание като лош знак и преглътна смаяно.