Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
— Той трябва да умре — обърна се Джейсън към Пърси.
Синът на Посейдон обаче се бе възстановил много по-бързо, отколкото двамата бяха очаквали. Той подсече Джейсън и го събори на земята. Главата на русото момче изпука зловещо.
Пърси се изправи.
— СПРИ! — извика Пайпър, но гласът й нямаше вълшебна сила. Тя крещеше от отчаяние.
Пърси вдигна Въртоп над гърдите на Джейсън.
Пайпър щеше да се задави от ужас. Искаше да нападне Пърси с кинжала си, но знаеше, че няма да може да стори нищо. Съществото, което контролираше Пърси, явно контролираше всичките му умения. Нямаше начин да го победи в битка.
Наложи си да се съсредоточи. Когато заговори отново, се постара в думите й да няма и следа от гняв.
— Ейдолон, спри!
Пърси замръзна.
— Погледни ме — каза Пайпър.
Синът на Посейдон се обърна към нея. Очите му грееха златни от жестокото бледо лице, което никак не пасваше на Пърси.
— Все още не си избрала — каза той, — което означава, че този тук ще умре.
— Ти си дух от отвъдното — предположи Пайпър — и си обсебил Пърси Джаксън, нали?
— Ще живея отново — изсъска Пърси — в това тяло. Така обеща Майката Земя. Ще ходя там, където си поискам, ще контролирам всеки, когото пожелая.
Пайпър усети, че я побиват тръпки.
— Лио… това се е случило с Лио! Той е бил под контрола на ейдолон.
— Късно се сети — изсмя се съществото в тялото на Пърси. В смеха му нямаше хумор. — Не можеш да вярваш на никого.
Джейсън лежеше неподвижен. Пайпър не можеше да го защити. Нямаше кой да й помогне.
Зад Пърси нещо в житата изшумоля. Пайпър видя крайчеца на черно крило. Пърси понечи да се обърне в посоката на звука.
— Не му обръщай внимание! — извика тя. — Погледни мен!
Пърси се подчини.
— Не можеш да ме спреш. Ще убия Джейсън Грейс.
Зад него Блекджак изскочи от нивата. Движеше се необичайно тихо, за толкова едро животно.
— Няма да го убиеш — нареди Пайпър, но не говореше на Пърси. Тя погледна към пегаса и вложи цялата си сила в думите, надявайки се Блекджак да я разбере. — Само ще го зашеметиш.
Пърси се заслуша в натежалите от магия думи и се размърда неспокойно.
— Ще го зашеметя?
— О, извинявай — усмихна се Пайпър, — не говорех на теб.
Блекджак се изправи на задните си крака и стовари копитото си върху главата на Пърси. Синът на Посейдон се просна на асфалта до Джейсън.
— Богове! — изтича Пайпър до момчетата. — Блекджак, не си го убил, нали?
Пегасът изпръхтя. Пайпър не говореше езика на конете, но й се стори, че той казва: „Моля те. Знам си силата“.
Буря не се виждаше никъде. Гръмотевичният кон явно се бе върнал там, където духовете на бурята изкарваха ясните дни.
Пайпър провери пулса на Джейсън. Той дишаше спокойно и равномерно, но два удара в главата за два дни едва ли бяха полезни за здравето му. След това прегледа главата на Пърси. Не видя никаква кръв, но забеляза огромна цицина на мястото, където го бе ритнал конят.
— Трябва да ги върнем на кораба — каза тя на Блекджак.
Пегасът кимна в знак на съгласие. Той коленичи до земята и позволи на Пайпър да просне Пърси и Джейсън на гърба му. Това не беше толкова лесно — момчетата не бяха особено леки, — но тя успя да ги закрепи така, че да не паднат, след което се покачи на гърба на Блекджак и четиримата отлетяха към кораба.
Другите бяха малко изненадани, когато Пайпър се завърна с двама изпаднали в безсъзнание герои. Франк и Хейзъл поеха грижата за Блекджак, а Анабет и Лио помогнаха на Пайпър да отнесе момчетата в болничното отделение.
— Ако продължаваме така — изръмжа тренер Хедж, докато се грижеше за раните им, — скоро ще свършим амброзията. И как става тъй, че никога не ме каните на тия въргали?
Пайпър седна до Джейсън. Самата тя бе добре, след като бе пийнала малко нектар и вода, но не спираше да се тревожи за момчетата.
— Лио — каза Пайпър, — готови ли сме да отплаваме?
— Да, но…
— Поеми курс към Атланта. После ще ти обясня защо.
— Но… ох, добре — и той тръгна да изпълнява задачата си.
Анабет също не възрази. Беше прекалено заета да разглежда подковообразната вдлъбнатина на главата на Пърси.
— Какво, в името на боговете, го е ударило? — попита тя.