Домът на Хадес

Франк напъна мозъка си, но не му беше лесно. Отровата на катоблепса го бе замаяла, а гласовете на бога на Войната не спираха да крещят в главата му.

— Деметра — повтори той, — богинята на Земеделието. Тя не обича Хадес, защото… — Внезапно си спомни историята, която бе учил в лагер „Юпитер“. — Той откраднал дъщеря й, Прозерпина…

— Персефона — поправи го Трип. — Предпочитам гръцките имена.

Убий го! — нареди Марс.

Той е голям пич! — възрази Арес. — И все пак, убий го!

Франк реши да не се сърди. Не му се искаше да бъде превърнат в сорго.

— Добре. Значи Хадес е откраднал Персефона.

— Точно така! — отвърна Трип.

— Тази Персефона приятелка ли ти е била?

Трип изсумтя.

— Тогава бях обикновен смъртен принц. Персефона никога не би ме забелязала. Но когато Деметра тръгна да я търси по целия свят, повечето хора отказаха да й помогнат. Само Хеката освети пътя й през нощта с факлите си. А аз… е, когато Деметра дойде в Гърция, я подслоних. Успокоих я, нагостих я, предложих помощта си. Тогава не знаех, че е богиня, но тя ми се отплати за доброто и ме направи бог на Селското стопанство!

— Невероятно — повтори Франк, — бог на Селското стопанство. Поздравления!

— Нали! Но да знаеш, Деметра така и не прости на Хадес, а аз съм лоялен на покровителката си. Затова не бих помогнал на децата му. Освен това едно от тях, скитският цар Линх, уби десния ми питон, когато се опитах да науча поданиците му на селска работа!

— Десния ти питон?

Трип се обърна към крилатата колесница и скочи в нея. Дръпна една ръчка и крилете започнаха да пляскат. Питонът от лявото колело отвори очи и се разгъна около оста като пружина. Колесницата се размърда, но дясното колело остана на едно място и така Триптолем започна да се върти в кръг. Играчката му явно беше дефектна.

— Виждаш ли! — извика Трип, докато се въртеше. — Не става за нищо! Откакто загубих десния си питон, не мога да разпространявам селската мъдрост сред хората! Поне не лично. Трябва да преподавам онлайн.

— Моля? — попита Франк и мигновено съжали за това.

Трип скочи от колесницата, докато тя още се въртеше. Питонът се забави и отново захърка. Богът на Селското стопанство притича до компютрите и започна да щрака по клавиатурата. Екраните показаха тучни ниви, пред които бе застанал щастлив селянин в тога и кепе. Държеше бронзова коса.

— Университетът по селско стопанство „Триптолем“! — гордо заяви той. — Само за шест седмици можете да станете бакалавър в специалността на бъдещето — селскостопански мениджмънт!

Франк почувства как по бузата му се стича едра капка пот. Не се интересуваше от селскостопанския мениджмънт, нито от ненормалния бог със змиите. Хейзъл обаче ставаше все по-зелена, а царевиците кротко си висяха от растението, което някога бе било Нико. Беше останал съвсем сам.