Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Накрая статията заключаваше:
Промяната на жизнените условия е толкова шокираща, че някои теоретици смятат, че началото на обработването на земята може да се приеме като тъжния преход от свободата на ловеца в Райската градина към тежкия ежедневен труд на земеделеца. Подобни съждения, разбира се, излизат извън рамките на науката и на тази статия, но въпреки това…
Роб затвори книгата. Хладният, навяващ черни мисли вятър откъм пустинята се беше усилил и се чуваше как пердетата шумолят. Роб върна книгата на мястото й и затвори очи за миг. Беше уморен и му се щеше да легне и да заспи, унесен от бриза. Полъхът беше лек и галещ.
— Робърт! — Кристин щателно изследваше последната страница от бележника.
— Какво?
— Виж тези числа. Нали си журналист, може да разбереш нещо, да ги разшифроваш. Какво мислиш?
Роб седна до Кристин и погледна последната страница от записките. Имаше нещо като карта. Една крива линия се разделяше на четири и така приличаше на река. Или на четири реки. Другите черти сякаш очертаваха планини. Или море? По-скоро бяха планини, защото имаше и нещо, което сякаш беше дърво. А отстрани и някакво животно. Кон или прасе. Брайтнер определено не можеше да мине за Рембранд. Роб се надвеси над листа. Числата бяха странни. На едната страница имаше съвсем обикновена колонка цифри, но много от тях се повтаряха и на картата. В горния край на листа имаше нарисуван компас, а до стрелката за „изток“ беше написано 28. До една от вълнообразните линии имаше 211, а до дървото личеше 29. Имаше и още — 61, 62, срещаха се и по-големи числа като 1011 и 1132. А последният ред беше за Ора Келер. След това нямаше нито цифри, нито каквото и да било друго. Записките свършваха непоследователно на средата на страницата.
Какво ли значеше това? Роб се загледа в числата и започна да ги събира наум, но скоро престана, защото нямаше никакъв смисъл. Може би бяха свързани с разкопките и представляваха някакъв код на находките, а пък картинките сочеха местата, където бяха намерени. Роб вече беше обмислил теорията, че това е карта на Гьобекли, звучеше толкова логично. Но не се връзваше, тъй като до Гьобекли имаше само една река — Ефрат, която на всичкото отгоре минаваше на поне 50 километра от разкопките. А и на картата нямаше никакъв символ за Гьобекли, не беше показан нито един от мегалитите.
Роб осъзна, че мисли усилено вече няколко минути, а Кристин го гледа.
— Добре ли си?
— Заинтригуван съм — усмихна се Роб. — Силно заинтригуван.
— Нали? Като пъзел е.
— Чудех се дали тези числа не означават находки и разни неща, които сте намерили на Гьобекли. Спомням си, че някои от торбичките, в които слагахте върхове на стрели и други подобни, бяха номерирани.
— Не. Идеята е добра, но не е това. Находките се номерират, когато отидат в хранилищата на музея. И заедно с числата има и букви.
Роб усети, че я е разочаровал.
— Е, добре. Беше само предположение.
— Теорията е хубава, макар и да е погрешна.
Роб се прозя отново. Беше свършил достатъчно неща за деня.
— Имаш ли нещо за пиене?
Простият въпрос накара Кристин да подскочи.
— Боже мой! — изправи се тя. — Толкова съжалявам. Не съм особено гостоприемна. Искаш ли уиски?
— Би било чудесно.
— Малцово?
— Още по-добре.
Той я гледаше как отива към кухнята. След малко тя излезе с поднос, върху който имаше купа с лед, две чаши от дебело стъкло, бутилка минерална вода и висока бутилка скоч. Кристин остави чашите на масата, отвори бутилката „Гленливет“ и наля по сериозна доза. Кафеникавият алкохол проблясваше под светлината на лампата.
— Лед?
— Вода.
— Типично по английски.
Тя доля в чашата малко минерална вода, подаде питието на Роб и седна до него. Чашата беше студена, сякаш също е била държана в хладилника. Роб все още долавяше гласовете на хората отвън. Спореха вече цял час, но за какво? Той въздъхна и притисна студеното стъкло до челото си.
— Уморен ли си?
— Да. Ти не си ли?
— И аз съм уморена — призна тя и замълча. — Искаш ли да останеш да спиш тук? Диванът е много удобен.
Роб се замисли и се сети за мустакатите мъже отвън и за тъмните им фигури до входа. Внезапно почувства силно желание да не остава сам, а и определено не му се вървеше близо километър до хотела.