Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Петра се поклони и се върна на мястото до майка си, а матроните отново се спогледаха. Безмълвният разговор между трите вещици продължи, докато бабата на Манон не пристъпи напред. Другите две не помръднаха от местата си, оставяйки решението на нея. Манон едва не отпусна рамене от облекчение.
Щеше да спипа Петра веднага щом вещицата имаше неблагоразумието да остане сама, да изкопчи от нея защо се бе обявила в нейна защита.
Чернозлатистият поглед на баба й беше суров. Безпощаден.
– Петра Синьокръвна е права.
Обтегнатата нишка между Манон и Астерин също се поразхлаби.
– Не бива да губим покорната ни, предана Водачка на Крилото.
Манон беше търпяла ударите на баба си и преди. Щеше да ги понесе отново.
– Защо наследницата на клана на Черноклюните да губи живота си заради този на най-обикновена вещица? Водачка на Крилото или не, настоящият спор опира до думата на една наследница срещу тази на друга. Въпреки това кръвта е пролята. И за нея трябва да се плати с кръв.
Манон отново стисна шлема си. Баба й се усмихна.
– Кръвопролитието трябва да е равно – заяви тя с монотонен глас. И отправи поглед отвъд рамото на Манон. – Затова ти, внучке, няма да умреш заради постъпката си. С живота си ще плати една от Тринайсетте ти.
За пръв път от много, много време насам Манон си припомни какъв е вкусът на страха, на човешката безпомощност. Баба й продължи с древни очи, озарени от триумф.
– Втората ти, Астерин Черноклюна, ще изплати кръвния ни дълг към клана на Жълтоногите. Ще умре утре по изгрев.
12.
Без Еванджелин да ги забавя, Елин, Едион и Лизандра почти не почиваха, бъхтейки път към крайбрежието.
Елин остана в елфическата си форма, за да поддържа темпото на Едион, който, колкото и да не й се щеше да си признае, беше по-добрият ездач от двама им. Лизандра се превръщаше в различни видове птици, за да оглежда пътя пред тях. През последните седмици Роуан я беше научил как да разузнава: на какво да обръща внимание, от какво да страни и какво да обследва по-отблизо. Но Лизандра така и не видя нищо заплашително от птичи поглед, а Елин и Едион не срещнаха почти никакви опасности на земята, прекосявайки долините и равнините на Терасенската низина.
Толкова малко беше останало от някогашните богатства на кралството.
Елин опитваше да не мисли за това – за занемарените имения, изоставените ферми, измъчените лица на хората, престрашили се да излязат в града за провизии, загърнати с пелерини и потулени под качулки. Макар че тя самата се беше опълчила на мрака и си бе тръгнала, пълна със светлина, един глас шепнеше в главата й: Ти си виновна, ти си виновна, ти си виновна.
Този глас често напомняше ледения тон на Уейлан Дароу.
Елин оставяше златни монети след себе си – под чашата воднист чай, предложена на двама им с Едион едно дъждовно утро; в кутията за хляб на земеделец, който им даде няколко филии и парче месо за Лизандра, приела облик на сокол; в монетника на ханджия, който им поднесе безплатна купа яхния, като видя колко бързо излапаха обяда си.
Ала раздаденото злато не укроти пукота в сърцето й – онзи противен глас, преследващ и мислите, и сънищата й.
Като стигнаха древния пристанищен град Илиум седмица по-късно, вече беше спряла да оставя златни монети след себе си.
Започнало беше да й се струва като подкуп. Не към поданиците й, които дори не подозираха, че е сред тях, а към собствената й съвест.
Зелените равнини лека-полека отстъпваха място на каменисти, сухи крайбрежни земи, преди белите стени на града да изникнат между бурното тюркоазено море и широкото устие на река Флорин, лъкатушеща към вътрешността на континента чак до Оринт. Илиум беше също толкова древен, колкото самия Терасен и навярно вече щеше да е забравен и от търговците, и от историята, ако не беше рухналият храм в североизточния край на града, който привличаше поклонници и го поддържаше жив.
Храмът на Скалата – така се наричаше и беше изграден около скалата, където Бранън за пръв път стъпил на континента, преди да отплава нагоре по течението на Флорин към извора й в подножието на Еленови рога. Елин нямаше представа откъде Малките хора знаеха за древната постройка.
Масивният, внушителен храм на Илиум се издигаше върху светла стръмна скала с грандиозен изглед към обруления от бури, живописен градец зад него и безпределния океан отвъд, чиято лазурност напомняше на Елин за спокойните води на Юга.