Империя на бури

Манон отвори вратите със замах. Астерин я последва в залата, а Сорел остана при другите в коридора.

Десет вещици обърнаха погледи към Манон. Ераван го нямаше.

Но макар баба й да стоеше в центъра на групата, когато Астерин застана до стената зад нея, при останалите Втори, вниманието на Манон веднага отскочи към златокосата наследница.

Петра.

Не беше виждала наследницата на Синьокръвните от деня на военните игри, когато Манон я беше спасила от смъртоносно падане. Беше спасила нейния живот, но не и този на уивърна й, чието гърло бе разкъсано от мъжкаря на Искра.

Наследницата на Синьокръвните стоеше до майка си Кресеида, и двете високи и стройни. Корона от железни звезди лежеше върху светлото чело на матроната, чието лице беше неразгадаемо.

За разлика от това на Петра. Предпазливост – в дълбоките й сини очи светеше сигнал за тревога. Облечена бе в кожен костюм за летене, а от бронзовите му орнаменти върху рамене й се спускаше тъмносиня пелерина; златната й плитка падаше върху гърдите й. Петра открай време й се струваше особнячка, отнесена в облаците, но всички Синьокръвни бяха такива. „Мистици“, „фанатици“, „ексцентрици“ бяха сред по-меките определения, с които често описваха тях и поклонничеството им пред Триликата богиня.

Но в лицето на Петра прозираше пустота, каквато Манон не бе доловила при последната им среща преди месеци. Според слуховете загубата на уивърна й я бе прекършила, не бе излизала от леглото със седмици.

Вещиците не скърбяха, защото не обичаха достатъчно, че такава загуба да ги съкруши. Макар и Астерин, която сега стоеше до Втората на матроната им, да беше доказала обратното.

Петра кимна леко – повече от приветствие, отправено от една наследница към друга. Манон се обърна към баба си, преди някой да е забелязал.

Майка Черноклюна стоеше в широката си черна роба, със сплетена тъмна коса, навита върху темето й. Като короната, която баба й искаше да им спечели – на себе си и Манон. Върховни кралици на Пустошта, беше обещала веднъж на Манон. За тази титла беше готова да предаде всяка вещица в залата.

Манон се поклони на баба си, после и на другите две матрони.

Искра й се озъби от мястото си до главатарката на Жълтоногите, древна, прегърбена старуха с парчета месо между зъбите, заседнали от обяда й. Манон впери студен поглед в наследницата, изопвайки гръб.

– Три сме се събрали – подхвана баба й и всяка кост в тялото на Манон се вкамени. – Три матрони за трите лица на Майката.

Девицата, Майката, Старицата. Затова Жълтоногите винаги избираха стара матрона, Черноклюните – вещица в разцвета й, а Синьокръвните – млада, свежа вещица като Кресеида.

Манон обаче не се интересуваше от това, не и докато слушаше тържествените им думи.

– Сърпът на Старицата господства в небето тази нощ – изрече монотонно Кресеида. – Нека Майката въздаде правосъдие с него.