Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Може да се каже.
11.
Манон Черноклюна кацна в Морат, повече от готова да реже гърла.
Всичко се беше объркало.
Всичко.
Уби онази кучка от Жълтоногите заедно с уивърна й, спаси краля със сапфирени очи и видя как елфическият принц заколва четирите вещици от Жълтоногите.
Пет. Пет Жълтоноги бяха мъртви или от нейната ръка, убити заради бездействието й. Пет сестри на Искра.
В крайна сметка почти не участва в унищожението на Рифтхолд, а го остави на другите. Въпреки това сложи коронования си шлем и нареди на Абраксос да отлети до най-високата кула на каменния дворец, откъдето да изреве победоносно – и да разгласи заповедта й.
Дори при далечните бели стени на града, където изтребваха стражите и уплашените жители, уивърните спряха при сигнала му за отбой. Всички сестринства до едно се подчиниха.
Тринайсетте я намериха само след броени секунди. Тя не им разказа какво се случило, но и Сорел, и Астерин впериха погледи в нея: първата, за да се увери, че не е пострадала по време на „атаката“, която уж се беше състояла, а втората – защото я бе придружила до Рифтхолд онзи ден, когато Манон беше оставила послание с валгска кръв до кралицата на Терасен.
След като уивърните на Тринайсетте накацаха по кулите на двореца, някои увиснали по външните им стени като котки или змии, Манон зачака Искра Жълтонога.
Сега, докато крачеше по сумрачните, вонящи коридори на Морат, пъхнала шлема си под мишница и следвана от Астерин и Сорел, разговорът им отново се разигра в главата й.
Искра кацна на единственото свободно място: едно кътче от покрива, намиращ се под Манон, която умишлено беше избрала точно тази позиция.
Кестенявата коса на вещицата се беше разплела от стегнатата й плитка, а надменното й лице беше оплискано с човешка кръв.
– Тази победа беше моя – озъби се тя на Манон.
Манон й отвърна изпод сянката на шлема си:
– Градът е мой.
– Аз трябваше да превзема Рифтхолд; от теб се искаше само да следиш атаката. – Блясък на железни зъби. На кулата отдясно на Манон Астерин изръмжа предупредително. Искра извърна тъмните си очи към русата вещица и отново оголи зъби. – Разкарай глутницата си кучки от града ми.
Манон премери с поглед Фендир, мъжкия уивърн на Искра.
– Достатъчен отпечатък остави. Постижението ти е отчетено.
Искра затрепери от гняв. Не заради думите й.
Вятърът беше изменил посоката си и сега духаше към нея.
Носеше й мириса на Манон.
– Коя? – кипна Искра. – Коя от сестрите ми закла?
Манон не трепна, не позволи на нито капка съжаление
или тревога да се изпише по лицето й.
– Защо ми е да знам имената ви? Тя ме нападна, докато наближавах плячката си, решена да си присвои краля и готова да посегне на наследница заради това. Заслужи си наказанието. Особено като се има предвид, че плячката ми се измъкна, докато се разправях с нея.
Лъжкиня лъжкиня лъжкиня.
Манон оголи железните си зъби – единствената част от лицето й, видима под шлема.
– В двореца лежат труповете на още четири от твоите: уби ги елфическият принц, дошъл да спаси краля, докато аз се занимавах с твоята калпава кучка. Смятай се за щастливка, Искра Жълтонога, че няма да накажа и теб заради загубата си.
Смуглото лице на Искра бе пребледняло. Тя огледа Манон и Тринайсетте и рече:
– Прави каквото искаш с града. Твой е. – По устните й пробяга усмивка и посочи с ръка Манон. Тринайсетте застанаха нащрек около нея, извадиха тихо стрели и ги устремиха към наследницата на Жълтоногите. – Но ти, Водачке на Крилото... – Усмивката й се разшири и тя дръпна юздите на уивърна си, готова да поеме към небето. – Ти си лъжкиня, Убийцо на вещици.
После отлетя.
Не към града, а високо в небето.
До няколко минути вече се беше скрила от полезрението й, насочвайки се към Морат.
Към бабата на Манон.
Манон погледна към Астерин, после и към Сорел, преди да свърнат по коридора към съвещателната зала на Ераван. Където бе наясно, че ги чакаха Искра, баба й и останалите матрони. И наистина, щом надникна зад ъгъла, зърна Третите и Четвъртите на няколко сестринства, които се гледаха една друга също толкова подозрително, колкото и мъжете с празни лица, застанали на пост пред двойната врата.
Манон се обърна към Втората и Третата си:
– Ще стане грозно.
– Ще се справим – увери я тихо Сорел.
Манон стисна шлема си малко по-силно.
– Ако срещата свърши зле, взимате Тринайсетте и напускате крепостта.
– Манон, не бива да влизаш с намерението да се предадеш – прошепна Астерин. – Отричай до последно. – Дори да се беше досетила, че Манон е убила онази вещица, за да спаси врага им, Сорел не каза нищо. Астерин додаде: – Къде да отидем?