Империя на бури

– Подушила си страх и болка, Жълтонога – озъби й се Манон, – защото посестримата ти беше мерзавка, която нападна своя бойна другарка. Докато осъзнае, че е безсилна срещу мен, вече беше твърде късно.

Лицето на Искра се сгърчи от ярост.

– Лъжкиня...

– Кажи ни, наследнице на Черноклюните – обади се Кресеида, – какво се случи в Рифтхолд преди три дни?

Манон им разказа.

И за пръв път в столетието на нещастното си съществование излъга старейшините. Оплете фин гоблен от лъжи, в който дори тя самата повярва. Като приключи, махна към Искра Жълтонога.

– За никого не е тайна, че наследницата на Жълтоногите от дълго време ламти за поста ми. И сега бърза да ме засипва с обвинения, за да вземе мястото ми на Водачка на Крилото, също както сестра й пробва да си присвои плячката ми.

Искра настръхна, но не отвори уста. Петра обаче пристъпи напред и заговори:

– Имам въпроси към наследницата на Черноклюните, ако позволите.

Бабата на Манон я изгледа, сякаш предпочиташе да изтръгнат собствените й нокти един по един, но другите две кимнаха.

Манон изпъна гръб, приготвяйки се за онова, което й беше намислила Петра.

Сините очи на вещицата посрещнаха спокойно погледа на Манон.

– Приемаш ли ме за свой враг или съперница?

– Приемам те за съюзница, когато обстоятелствата го изискват, но винаги и съперница.

Първата истина, напуснала устата й.

– Въпреки това ме спаси от сигурна смърт по време на военните игри. Защо?

Другите две матрони се спогледаха с неразгадаеми изражения.

Манон вирна брадичка.

– Защото Кийли се би за теб до последно. Нямаше да позволя смъртта й да остане напразна. Всеки мой другар по оръжие го заслужава.

Като чу името на мъртвия си уивърн, по лицето на Петра пробяга болка.

– Запомнила си името й?

Манон знаеше, че това не е въпрос. Въпреки това кимна.

Петра се обърна към матроните.

– Онзи ден Искра Жълтонога едва не ме уби, а мъжкарят й погуби моята женска.

– Вече обсъждахме въпроса – намеси се Искра, оголвайки зъби – и всички се съгласиха, че е било злополука...

Петра вдигна ръка.

– Не съм приключила, Искра Жълтонога.

В думите й към другата наследница стържеше сурова стомана. Една малка част от Манон се радваше, че не са насочени към нея.

Тонът й даде на Искра да разбере, че има недовършена работа с нея, и Жълтоногата отстъпи.

Петра свали ръката си.

– Манон Черноклюна можеше да ме остави да умра онзи ден. Така щеше да й е най-лесно, а и нямаше да я изправят на съд, както сега. Но тя избра да рискува своя живот и този на уивърна си, за да ме спаси.

Доживотен дълг – това ги свързваше. Дали Петра не възнамеряваше да го изплати, произнасяйки се в нейна защита? Манон едва сдържа самодоволната си усмивка.

Петра продължи:

– Не виждам защо Манон Черноклюна би спасила мен само за да се обърне срещу сестрите си от другия клан. Провъзгласихте я за Водачка на Крилото заради покорството, дисциплината и жестокостта й; не позволявайте ядът на Искра Жълтонога да опетни качествата, които видяхте в нея тогава и които продължават да съществуват до ден-днешен. Не губете Водачката на Крилото заради някакво си недоразумение.