Внезапни завършеци

— Всички сме зле с краката — изгрухтя един здравеняк с огромна брада и още по-огромна брадва.

— Точно сега не е моментът отново да започваме спор за това, кой да получи коня — отряза ги Потопа. — Мъртвите са ми свидетели, че достатъчно спорихме на тази тема, не сте ли съгласни, мамка му? — После с жестове ги накара да се разделят наляво и надясно. — Кои, по дяволите, са тези жени, Уирън?

Шев завъртя очи, когато Джавра на свой ред изпъчи гърди.

— Аз съм Джавра, Лъвицата от Хоскоп.

Потопа повдигна едната си вежда.

— А прислужницата ти?

Шев изпъшка уморено.

— О, за…

— Тя не е прислужница, а довереник — каза Уирън. — Или… довереничка? Такава ли е думата?

— Партньор! — сопна му се Шев.

— Не, не. — Джавра поклати глава. — Партньор? Не.

— Всъщност няма значение — каза Потопа, който започна да проявява нетърпение. — Работата е там, че Бетод иска да говори с теб, Уирън, и ти ще се върнеш с нас дори ако се наложи да те набием…

— Един момент. — Джавра вдигна голямата си ръка. — Двамата с този мъж сме в процес на разрешаване на предишни разногласия. Можете да биете онова, което остане от него, след като приключа.

— В името на мъртвите. — Потопа притисна палец и показалец към очите си и яростно ги разтърка. — Нищо никога не става лесно. Защо нищо никога не става лесно?

— Повярвай ми — каза Шев, стиснала здраво ножа в ръка, — тази болка ми е позната. Ти смяташе да се биеш с него неизвестно защо, а сега смяташ неизвестно защо да се биеш заради него?

— Ние се оказваме там, където ни изпраща Богинята — изръмжа Джавра и кокалчетата на пръстите ѝ побеляха, когато стисна дръжката на меча си.

Потопа въздъхна преувеличено.

— Уирън, не е нужно да проливаме кръв тук…

— И аз така мисля — каза Шев, вдигайки пръст.

— … но ти всъщност не ми оставяш избор. Бетод иска да те види пред трона на Скарлинг, жив или мъртъв.

Уирън изсумтя.

— Шоглиг ми предсказа мястото и времето на моята смърт и то не е тук, и не е…

Звънна тетива. Това беше младежът с треперещите ръце, който изглеждаше изненадан колкото и останалите, че е пуснал стрелата. Уирън я улови. Просто ловко я хвана във въздуха.

— Чакайте! — изрева Потопа, но вече беше късно.

Мъжът с голямата брада се втурна към Уирън с рев, като пръскаше слюнки и размахваше брадвата си. В последния момент Уирън спокойно отстъпи зад Меча на мечовете, така че дръжката на брадвата попадна върху прибраното му в ножницата острие, и заби стрелата във врата на брадатия. Онзи се свлече на земята с неразбираемо ломотене.

В този момент вече всички крещяха.

За човек, който мрази сбиванията, Шев определено попадаше твърде често в тях, и ако беше научила нещо от това, то беше, че трябва да действа решително. Опитай се с всички сили да се договориш, да постигнеш компромис, да отложиш сблъсъка, но когато се стигне до него, трябва да действаш решително. Затова тя метна ножа.

Ако беше помислила малко, сигурно щеше да реши, че не иска да натоварва съвестта си повече от необходимото, а и убийството на кон не беше толкова лошо, колкото убийството на човек. Ако беше помислила още малко, сигурно щеше да осъзнае, че човекът сам е взел решение да дойде тук, за разлика от коня, така че може би той повече заслужава да умре. Но ако беше поразмишлявала още по-сериозно върху това, сигурно щеше да стигне до извода, че мъжът може и да не е взел сам решение да дойде тук — във всеки случай не повече, отколкото самата Шев, — а просто се беше търкулнал по живота, като камък по дъното на река, в съответствие с положението си, познатите, характера и кофтия си късмет, без особени шансове да промени нещо.