Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
Но хората, които мислят твърде много по време на битка, обикновено не излизат живи от нея, така че Шев остави размишленията за по-късно и метна ножа си по най-лесната мишена.
Ножът се заби в задната част на туловището на коня, и очите му се изцъклиха. Той се изправи на задните си крака, залитна, хвърли къч и се килна на една страна, и Шев трябваше да отскочи от пътя му, а ездачът му отчаяно се вкопчи в поводите. Конят подскачаше и риташе, ремъците на седлото се скъсаха и то се изплъзна от гърба му. Животното падна настрани, претърколи се през ездача и сложи бързо край на отчаяните му вопли, след което се плъзна към каменистия ръб на каньона и изчезна от погледите на всички.
Така че в края на краищата на съвестта на Шев лежаха и конят, и ездачът му. Но печалният факт се състоеше в това, че само победителите могат да съжаляват за нещо, което са направили по време на боя, а точно сега Шев си имаше други проблеми. По-точно — мъжът с най-гадните зъби от всички, които беше виждала някога, и с адски страховития боздуган. Защо се хилеше така? Господи, ако тя имаше такива зъби, щеше да е необходим железен лост, за да разтворят устните ѝ.
— Ела тук — изръмжа ѝ той.
— Предпочитам да не го правя — изсъска му Шев.
Тя отскочи настрани и изпод ботушите ѝ се разхвърчаха влажни камъчета. Крясъците, грохотът и звънтенето на битката останаха някак отзад. Отскачане, винаги отскачане, от една катастрофа към друга. Често на ръба на непознаваем каньон, бил той и метафоричен. И както винаги, никога не успяваше да се измъкне съвсем.
Мъжът с боздугана и гадните зъби я хвана със свободната си ръка за яката и така я дръпна, че половината копчета се откъснаха, а след това я блъсна така, че главата ѝ се удари в скалата. Шев се опита да го намушка с другия си нож, но острието само се плъзна по ризницата и излетя от ръката ѝ. Миг по-късно юмрукът му се вряза в корема ѝ и всичкият ѝ въздух излезе с хриптене.
— Падна ли ми? — изръмжа той в лицето ѝ; дъхът му бе достатъчен, за да я накара да изгуби съзнание.
Мъжът вдигна боздугана си.
Шев вдигна ръка и посочи с пръст зад него.
— Зад теб…
— Ако си мислиш, че ще се вържа на…
Разнесе се силен глух звук и Мечът на мечовете го разполови надве от рамото до корема, а кръвта плисна в лицето на Шев като из ведро.
— Агггрх! — Тя изпълзя изпод трупа на мъжа, като отчаяно се опитваше да изрита настрани отломките от касапницата, които внезапно се бяха изсипали в скута ѝ. — Господи — проплака Шев, изправи се усилие, трепереща и плюеща, с подгизнали от кръвта дрехи. От косата ѝ капеше кръв; устата, очите и носът ѝ бяха пълни с кръв. — О, господи.
— Погледни от хубавата страна — каза Уирън. — В крайна сметка кръвта не е твоя.
Хората на Бетод се въргаляха по калната трева, посечени, сгърчени, окървавени. Единственият, който все още стоеше на крака, беше Потопа.
— Виж сега — рече той и облиза устните си. Когато Джавра тръгна към него, той наведе копието си. — Не исках нещата да се развият така…
Тя извади меча от ножницата му и Шев потрепери — пред очите ѝ се появиха две заслепяващи размити петна. Горната част от копието на Потопа падна, после падна и долната, и в ръцете му остана само пръчка с размерите на крака на Шев. Той преглътна, после я хвърли на земята и вдигна ръце.
— Връщай се при господаря си, Потоп — каза Уирън, — и на всяка крачка благодари на мъртвите за късмета си. Кажи му, че Уирън-от-Блай танцува само под своята свирка.
Потопа кимна, опулил очи, и започна да отстъпва.
— И ако видиш някъде там Кърнден Гушата, му кажи, че не съм забравил, че ми дължи три пилета!
— Пилета? — промърмори Джавра.
— Дългът си е дълг — рече Уирън, облегнат невъзмутимо на Меча на мечовете, а голото му бледо тяло вече освен с кал беше омазано и с кръв. — Като стана дума за това, остана ни един неразрешен спор.
— Остана. — Тя го огледа от глава до пети със замислено свити устни. Шев вече беше виждала този поглед и сърцето ѝ падна още по-ниско, ако това изобщо беше възможно. — Но току-що ми хрумна и друг начин да го разрешим.