Дребната старица, която наруши всички правила

– Не, по-леко, ще стане прекалено горещо. Това не е международно състезание по сауна – отговори Умника.

– Не се притеснявай. Не сме във Финландия, просто обичаме хигиената.

Греблото се засмя и все пак изля още малко вода, която се вдигна на облаци пара.

– Всъщност това ми напомня за парната баня – продължи той и вдигна ръце пред лицето си, когато парата го достигна. – И сейфовете.

– Сейфовете? Вече бях забравил за този обир. Да откраднеш Реноар и Моне – това надхвърля всичко останало – каза Умника и вдигна бирата си за наздравица. – При това, без да използваме автомати и огън за отвличане на вниманието. Наздраве, стари разбойнико!

Двамата чукнаха бутилките си и Греблото си помисли, че това беше един от най-хубавите моменти в живота му. Бяха избягали от старческия дом едва преди четири дни, а той вече беше преживял за това време повече, отколкото през цялата изминала година.

Силното чукане по вратата го стресна.

– Ей, вие двамата, побързайте малко. Трябва да дойдете да видите нещо – подвикна Марта от другата страна.

Греблото вдигна ръце, като си разля бирата.

– Не знам как можеш да търпиш това отношение. Непрекъснато нарежда на всички.

– Точно това е хубавото при нея, Гребло. Тя следи какво правим всички. Ако не беше тя, никога нямаше да стигнем дотук.

Греблото замълча за момент – не беше поглеждал на нещата по този начин.

– Все пак предпочитам Кристина – каза той. – Тя е по-мълчалива и не вдига толкова врява за всичко. Освен това е хубава – даже бих казал елегантна.

– Тя е чудесна, но на този свят трябва да има най-различни жени, не мислиш ли?

– О, да. Трябваше да видиш, когато бях по корабите на Филипините – какви жени имаше там! Една имаше такива огромни... – започна Греблото, но го прекъсна ново чукане по вратата.

– Гребло, хайде после да си довършим разговора – каза Умника и се изправи. – По-добре да видим какво иска.

Мъжете се увиха с хавлиите, взеха си бирите и отвориха вратата. За момент стомахът на Умника се сви от притеснение. Не беше възможно полицията да ги е открила толкова бързо, нали? После той забеляза решителното изражение на Марта.

– Помислихте ли къде ще държим картините, докато чакаме парите от откупа? – попита ги строго тя.

Греблото и Умника объркано се спогледаха.

– Не, всъщност не.

– Ние също. Но Кристина вече ги скри. Искам да се опитате да ги намерите!

– Господи, колко детинско! – възкликна Греблото.

– Ще бъде забавно – разсмя се Умника.

Увити в хавлиите си, двамата се заеха да претърсват апартамента „Принцеса Лилиан“, за да открият двете откраднати картини на обща стойност около трийсет милиона крони. Но колкото и да се опитваха, не успяха да намерят нито една от двете.