Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Богове! Трябва ни мишена, Джийн. Имаме нужда от игра. Имаме нужда от някого, когото да обработваме, двамата заедно. Не разбираш ли? Не става въпрос само за това какво можем да измъкнем от Рекин. Искам да сме ние срещу света, пъргави и опасни, като едно време. Където няма място за подобно шикалкавене, нали се сещаш?
— Защото постоянно сме само на педя от ужасна и кървава смърт, искаш да кажеш.
— Точно така. Доброто старо време.
— Този план може да отнеме година — произнесе бавно Джийн. — Може би и две.
— За толкова интересна игра съм склонен да жертвам година-две. Да имаш някакви други належащи ангажименти?
Джийн тръсна глава, подаде събраните карти на Локи и продължи да прелиства купчината бележки с дълбоко замислено изражение. Локи бавно прокара пръстите на лявата си ръка по ръба на колодата — чувстваше, че му вършат почти толкова работа, колкото и рачешка щипка. Усещаше как го сърбят все още пресните белези под памучната туника — толкова многобройни, че сякаш почти цялата му лява страна бе скърпена от парцаливи парчета. По дяволите, той вече бе готов да се излекува. Беше готов да си възвърне предишната безгрижна жизненост. Струваше му се, че се чувства като човек на двойно повече години от неговите. Опита отново да разбърка картите с една ръка и колодата се разпадна в дланите му. Но поне не се разхвърча във всички посоки. Дали това беше напредък?
Двамата с Джийн се умълчаха.
Каретата заобиколи последния малък хълм и изведнъж пред Локи се разкри зелената шахматна дъска на поле, което се спускаше надолу към крайморски скали, може би на пет-шест мили от тях. Пейзажът бе изпъстрен със сиви, бели и черни петънца, които се сгъстяваха към хоризонта, където брегът на Тал Верар се притискаше към ръбатите скали. Дъждът сякаш притискаше крайбрежната част на града, а зад нея се стелеха огромни сребристи завеси, които забулваха островите на истинския Тал Верар. В далечината пращяха синьо-бели мълнии и приглушени гръмотевици се търкулваха с тътен към тях над полята.
— Пристигнахме — рече Локи.
— Крайбрежието — обади се Джийн, без да вдига поглед от бележките. — Можем да си намерим някой хан, като пристигнем. В такова време мъчно ще хванем лодка до островите.
— И кои ще бъдем, като пристигнем там?
Джийн вдигна очи и загриза устната си, а после налапа стръвта на старата игра.
— Хайде за известно време да бъдем нещо различно от каморци. Напоследък Камор не ни е донесъл нищо добро.
— Талишанци?
— Струва ми се добра идея. — Джийн леко измени гласа си и възприе слабия, но характерен акцент на град Талишам. — Аноним Неизвестен от Талишам и съдружникът му Неизвестен Аноним, също от Талишам.
— Какви имена вписахме в регистрите на Мераджио?
— Е, Лукас Феруайт и Еванте Екари отпадат веднага. Дори и сметките им да не са били конфискувани от държавата, те ще са поставени под наблюдение. Мислиш ли, че на Паяка няма да й се забие трън в задника, ако разбере, че действаме в Тал Верар?
— Не — отвърна Локи. — Май си спомням… Жером де Фера, Леоканто Коста и Майло Воралин.
— Аз сам открих сметката на Майло Воралин. Предполага се, че е вадранец. Мисля, че можем да го оставим за резерва.
— Само това ли ни остава? Три сметки, които можем да ползваме?
— За жалост да. Но това е доста повече, отколкото се пада на повечето крадци. Аз ще съм Жером.
— Тогава значи за мен остава Леоканто. По каква работа сме в Тал Верар, Жером?
— Ние сме… наети от лашейнска графиня. Тя възнамерява да си купи лятна къща в Тал Верар и сме дошли да й я търсим.
— Хммм. Това може да издържи няколко месеца, но след като огледаме наличните имоти, тогава какво? Пък и ще падне доста работа, ако не искаме всички веднага да разберат, че лъжем като разпрани. Ами ако се представим за… търговски наблюдатели?
— Търговски наблюдатели. Бива си го. Няма нужда да означава каквото и да било.
— Точно така. Ако постоянно висим в къщите на късмета и пляскаме карти, ние просто си запълваме времето, докато чакаме пазарните условия да узреят.
— Или пък сме толкова добри в работата си, че хич няма нужда да се трудим.
— Репликите ни сами се пишат. Как сме се запознали и откога сме заедно?
— Запознали сме се преди пет години. — Джийн се почеса по брадата. — По време на морско пътешествие. Станали сме делови партньори от едната скука. Оттогава сме неразделни.