Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Когато ездачите вече бяха на една стрела разстояние, стана лесно да бъдат разпознати тримата, които яздеха най-отпред. Пръв яздеше архиепископ Стефан на кон с много хубава осанка; всички знаеха колко им беше трудно на прелатите да яздят, когато остареят, но това се оказа една стара и кротка кобила с умен и спокоен поглед.

Зад архиепископа, от дясната му страна яздеше самият Кнут Ериксон, възседнал буен черен жребец. Короната му беше кралска. А до него беше Биргер Бруса, кралският наместник, с една по-малка корона на главата си.

Майка Рикиса се изправи почти предизвикателно. В момента ездачите се намираха толкова близо, че човек можеше да разговаря с тях. Тогава майка Рикиса коленичи, тъй като трябваше да го прави и пред лицето на светската, и пред лицето на църковната власт. Зад нея коленичиха всички монахини, всички сестри конверсае и накрая и всички девойки фамилиарес. Щом всички жени застанаха в това положение с поглед, забит в земята, коленичиха и мъжете. Крал Кнут Ериксон пристигаше в "Божия дом" по време на обиколката си из страната.

Първите трима ездачи бяха застанали само на няколко крачки разстояние от майка Рикиса, която още не беше вдигнала поглед от земята. Архиепископ Стефан се смъкна от коня си, мърморейки на латински за трудностите в тази връзка, оправи дрехите си, пристъпи към майка Рикиса и й протегна дясната си ръка. Тя я пое и смирено я целуна и тогава той й разреши да се изправи. След това всички можеха да се изправят и да застанат мирно.

Крал Кнут слезе от коня си с онази лекота, присъща на млад войн победител, а не като архиепископа, вдигна дясната си ръка и зачака без да се оглежда наоколо, докато един ездач от задните редици дойде в галоп и му подаде синя мантия с трите златни корони на крал Ерик и украсена с кожа от хермелин, мантия за крал или за кралица, такава, каквато самият той носеше.

Кралят преметна мантията на лявата си ръка и бавно тръгна към девойките фамилиарес, докато всички останали от "Божия дом" стояха неподвижно. Той застана зад Сесилия Бланка, без да промълви нито една дума, и изпъна мантията с двете си ръце, за да могат всички да я видят. След това сложи кралската мантия на раменете на Сесилия Бланка и я хвана за ръка, за да я поведе към кралската палатка, където се развяваха четири флага с трите корони на крал Ерик. Сесилия Роса си помисли и същевременно се ядоса на себе си как може да мисли за такива маловажни неща в този момент, че изобщо не е забелязала кога бяха поставени тези знамена.

Впрочем двете Сесилии все още се държаха за ръка, те се бяха хванали несъзнателно една за друга в мига, в който познаха Кнут Ериксон. Но и сега, когато кралят искаше да отведе своята Сесилия, те не пуснаха ръцете си, докато Сесилия Бланка, с други думи — новата кралица на свеите и готите, не се обърна рязко назад, за да целуне скъпата си приятелка по двете бузи.