Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Прикриван от стрелбата на Майка, Скофийлд се метна над един сандък и се озова до останалите при вратата.
— Сексапилната френска мацка остана! — надвика стрелбата Майка.
Шампион се бе свила зад конзолата на подобната на остров платформа. Положението й беше безнадеждно.
— Оставете я! — извика Марио. — Тя искаше да ни убие!
— Няма да оставяме никого — отвърна Скофийлд. — Доктор Иванов, какво има зад тази врата?
— Стълбище нагоре към структура, която наричахме Стадиона.
— Може ли оттам да стигнем до остров Дракон?
— Да, от другата страна на Стадиона има понтонен мост, който свързва островчето и Дракон.
— Тогава продължавайте натам — каза Скофийлд. — Хлапе! Марио! Вие двамата водите. Изкарайте всички оттук! Майко, ти остани с мен.
Всички тръгнаха нагоре по стъпалата с Хлапето и Марио — с изключение на Баба и Дюбоа. Двамата не помръднаха.
— Няма да оставя Ренар — изръмжа Баба.
— Аз също не смятам да я оставям. Ще се опитам да я измъкна още сега — каза Скофийлд.
Четиримата загледаха как нападателите обсипват с огън централната платформа, на която беше останала Вероник Шампион.
— Марио е прав — тихо каза Майка на Скофийлд. — Тя наистина искаше да ни убие…
— Нужен ни е всеки здрав войник — прошепна Скофийлд, докато вадеше магнитната си кука.
— Ох, пак се започва… — изпъшка Майка.
— Само ме прикривай, ако обичаш.
Майка откри огън, а Скофийлд се изправи и насочи магнитната кука към гредите, поддържащи огромния купол…
Но в последния момент се усети и не я изстреля.
Защото точно докато се изправяше, Вероник Шампион направи нещо подобно. Всъщност направи абсолютно същото.
Тя скочи от прикритието си, насочи някакво устройство, подобно на магнитната кука на Скофийлд, и го изстреля към гредите горе. Скофийлд го зърна само за миг, но то беше по-голямо от неговото, по-масивно и върхът на захващащата кука беше по-остър, подобен на стрела.
То полетя нагоре и сребристото острие разсече въздуха, следвано от тънко въже. С едно ясно хряс куката се заби цял пръст в металната греда и се задържа.
Скофийлд зяпна, когато Шампион се засили, стиснала изстрелващото устройство, скочи над ямата и се залюля… точно както би направил самият той.
Понесе се над пълната с мечки яма и грациозният й двайсетметров полет под прикритието на огъня на Майка я насочи право към външната платформа. Приземи се умело точно пред Скофийлд.
— Добър ход… — отбеляза той.
— Благодаря — отвърна Шампион, натисна някакво копче, прибра „куката“ и се втурнаха през вратата след останалите.
Никой от тях не забеляза камерите, които следяха лабораторията отгоре.
Камерите бяха уловили всичко, включително и точните изстрели.
От позицията си в товарния док командирът на малката вражеска част също гледаше отстъплението им.
Казваше се Вилхелм Маузер, но всички, които го познаваха, го наричаха Лошия Уили. Технически беше немски гражданин и навремето бе служил като сержант в германската армия. Нездравият му интерес към малки момичета обаче бе станал очевиден по време на една многонационална миротворческа мисия в Африка и се стигна до дисциплинарно уволнение. Това беше и поводът за прякора му.
Лошия Уили се усмихна.
— Скитник, тук Лошия Уили — каза той в микрофона на гърлото си. — Току-що ги разкарах от Мечешката лаборатория. Идват право към вас.
— Разбрано, Уили. Готови сме и ги чакаме в Стадиона.
— Всички ли са цели? — попита Скофийлд, докато бързаше по дългото стълбище покрай членовете на малкия си екип.
Всички кимнаха.
— Сега какво? — попита Хлапето.
— Нямаме избор — отвърна Скофийлд. — Или продължаваме напред, или умираме, докато се мъчим да…
Прекъсна го стрелба. Куршуми се забиха в стъпалата под тях.
— Да вървим.
Поведе екипа напред.
Стълбището свърши и Скофийлд се озова в ниска постройка с формата на куб, която сякаш бе вкопана в скалистото ядро на Мечия остров. В нея имаше няколко безлични офиса и по-широко открито помещение, всички отдавна изоставени.