Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

— Прекрасно е — промълви тя.

— Винаги си обичала водата. И по-точно — морската вода — замислено отбеляза Джо.

— И продължавам да я обичам.

— Аз също.

— Прекрасно е, че си изкарваш прехраната по този начин. Кога реши да станеш търсач на съкровища?

— Когато получих твоето писмо, в което ми разказа за «Камбрия».

Каролайн тихо се засмя и отпи от виното си.

— Питам те сериозно.

— И аз ти отговарям напълно сериозно. Идеята се зароди именно тогава, но се разви, когато отидох в гимназията. Първото ми пътуване беше в Индийския океан с един малък океанографски кораб, изследващ седименти и съдържанието на сол във водата. По време на това плаване съвсем случайно се натъкнахме на останките на един кораб отпреди век и това допълнително засили интереса ми. Тогава открихме много злато.

— Казваш, че корабът е бил на сто години?

— Да. Турски търговски кораб, превозващ коприна, сапфири и рубини, златни медальони, статуи и кюлчета злато, късове кехлибар. Монети, датиращи от деветстотин и деветдесета година.

— Впечатляващо. — Представи си вълнението, което Джо беше изпитал при тази първа находка в живота си. — Ти изобщо някога работил ли си като океанограф?

— Само няколко години. Но дори и тогава цялото ми свободно време беше посветено на четене на книги за изчезнали или потънали кораби. Нали се сещаш — местни легенди, неуспешни експедиции, всичко, което можех да открия. През отпуските си пътувах до по-близките места, за които бях чел, и ги проучвах. Спестих малко пари и си купих акваланг. Направих първото си гмуркане и открих достатъчно неща, които успях да продам на добра цена. Така финансирах първата си самостоятелна експедиция.

— Значи си се отказал от океанографията?

Джо поклати глава:

— Не. Непрекъснато я използвам. Дори в момента може да се каже, че я практикувам. Просто не съм обвързан със съответната държавна институция.

— И ето те сега тук — зает с изваждането на «Камбрия» — промълви Каролайн, загледана замислено в тъмната вода.

— Мисълта за този кораб не е напускала съзнанието ми нито за миг — призна той. — Независимо къде се намирах, независимо във водите на кой океан се гмурках, не преставах да мисля, че «Камбрия» е тук, край бреговете на Нова Англия, и че един ден на всяка цена ще дойда да я открия.

— Това, което откриваш в момента, отговаря ли на очакванията ти?

— Да — кимна Джо и напрегнато се вгледа във водата, сякаш искаше да види през нея.

— Радвам се, че точно ти си се заел с това, а не някой друг — призна неочаквано и за самата себе си Каролайн. — Изглежда ми толкова… естествено ти да търсиш «Камбрия». Изненадана съм, че никой преди теб не се е сетил да го направи.

— Напротив, опитвали са се — обясни Джо, — само че корабът е заседнал на неочаквано за изследователите място. Необходимо е да се проведат… хм… специални операции, за да не пострадат гмуркачите.

— Искаш да кажеш, че си достатъчно добър? — засмя се Каролайн и отпи от виното си.

— Не точно — с неудобство отвърна Джо. — По-скоро имам отличен екипаж и много добра техника, както и достатъчно пари за една успешна акция.