Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

_4 август 1769 година_

Татко застреля четири гъски. Пукотът от пушката му ме изплаши. Заплаках, но не успях да открия мама. Не беше тук. Видях я едва когато започна да се стъмнява. Стоеше на брега, близо до мястото, където открихме кита. Беше последното място, където не бях проверила, и се оказа, че тя е точно там. Мама беше тъжна — толкова тъжна, колкото когато баба почина и отидохме на погребение в Провидънс. Само че днес никой не е умрял. Тя ми каза, че не е плакала, но аз знам, че е. Когато я целунах, страните й имаха соления вкус на сълзи. Разказах й за гъските. Мислех, че ще се зарадва, защото винаги приготвяхме печена пуйка за Коледа, но това я накара да се разплаче още по-силно.

— Какво четеш? — любопитно погледна Огъста към книгата в ръцете на дъщеря си.

— Един стар дневник — отвърна Каролайн. — Момиченце разказва за живота си. Тази част е посветена на майка му.

— Обича ли я?

— Много.

— Добре — щастливо отбеляза Огъста.

Според Каролайн въпросът й беше странен. Една майка не можеше да пита за подобни неща.

Какво я караше да се чувства толкова несигурна? Дали Огъста се е съмнявала в обичта на децата си, когато бяха малки? За Каролайн това беше обяснението за сякаш накъсаното на фрагменти нейно и на сестрите й детство. Ловът, скандалите, разделите и сдобряванията между Хю и Огъста… И тогава, и сега сърцето й се свиваше от съжаление към майка й.

— Дневникът е на Клариса Рандъл — обясни тя. — Дъщерята на жената, която е потънала с кораба.

— С онзи там кораб ли? — попита Огъста, засенчи очи с длан и погледна към изследователските платформи.

— Да.

— Господи, колко вълнуващо! — възкликна майка й. — Непрекъснато ги наблюдавам. Струва ми се, че са постигнали значителен напредък. Работят денонощно. О, имам страхотна идея!

— Каква?

— Трябва да изпратиш копие от този дневник на капитана! Няма ли да е чудесно? Сигурна съм, че това много ще му помогне. Може в дневника да е записан някой таен код, указващ мястото, където е пропаднало съкровището!

— Мамо!

— Скъпа, говоря съвсем сериозно. Капитанът ще ти бъде благодарен за това!

Изкушаваше се да каже на майка си името на капитана. Изпитваше непреодолимото желание да обясни на Огъста, че именно Джо Конър е човекът, заел се да търси съкровището, че тя вече му е изпратила копие от дневника на Клариса и че именно едно нейно писмо отпреди години е причината в момента всичките тези хора да се гмуркат в търсене на «Камбрия». Само че Скай беше в болницата, а Огъста мразеше Конърови. В съзнанието на възрастната жена всички членове на семейство Конър бяха врагове.

— Спомняш ли си за онази златна верижка, която открихме навремето, скъпа? — Огъста сама смени темата.

— Да, същата, която татко ти беше подарил.

— Ще ходиш ли в Шотландия? — попита майка й след продължителна пауза. — Не спомена ли нещо за едно кратко пътуване?