Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Каролайн погледна към Брега на светулките. Тревите излъчваха зеленикаво неоново сияние. В далечината се мяркаха няколко кораба — същите, които бяха наблюдавали заедно с майка й през прозореца на къщата. По палубата на най-големия кораб се мяркаха хора. Джо взе радиостанцията и каза нещо, което тя не успя да чуе. Той намали скоростта и спря моторницата точно до стълбата, водеща към палубата на кораба. Двамата се заизкачваха.

Гледката, която се разкри пред очите й, беше завладяваща. Един компресор пухтеше като парен двигател и изхвърляше от дъното висок пясъчен стълб — също като гейзер. Водолазите не спираха да сноват между кораба-майка и лодките, закотвени около него. Мокрите им неопренови костюми напомняха на тюленова кожа. На палубата седяха двама мъже и внимателно почистваха с четчици някакви кръгли предмети, покрити с варовик и водорасли. Беше очевидно, че са изкарали дълго време под водата.

— Здравей, капитане — извика единият от тях.

Джо направи знак на Каролайн да го последва, приближи се до мъжа и се надвеси над него, за да чува по-добре онова, което му казва. След малко кимна и отвърна нещо. Посегна към един от кръглите предмети, взе го и го подаде на Каролайн.

Топката беше изненадващо тежка. Когато я пое, за малко да я изпусне — не очакваше предмет с такъв размер да тежи толкова много. Джо й каза нещо, но тя не можа да го чуе заради шума от компресора. Сви рамене. Джо се усмихваше — очевидно заради това, че тя щеше да изпусне тежестта върху пръстите на краката си.

— Това е гюле. Открихме го днес — извика Джо.

— О! — възкликна Каролайн. Беше силно развълнувана, независимо че бе решила да не показва чувствата си.

Наведе се, за да огледа останалите предмети. Забеляза купчина монети, покрити с водорасли също както гюлето. Джо взе една монета и я сложи в дланта й.

— От «Камбрия» е — замислено изрече Каролайн.

— Да.

Тя заобръща монетата. Не откъсваше очи от нея. После понечи да му я върне, но той сви пръстите на ръката й в юмрук и ги стисна здраво.

— Задръж я — каза й.

— Благодаря.

Помогна й да се прехвърли през перилата и да се качи на една от големите лодки. Въпреки че хората бяха заети, появата й не остана незабелязана. Капитанът я водеше от група на група и даваше инструкции. Каролайн кимаше любезно на работниците, стискаше влажните им ръце с полепнал по тях морски пясък. Знаеше, че всички я оглеждат преценяващо. Дали не я сравняваха с други жени, които Джо също беше развеждал наоколо? Или може би появата й тук беше нещо необичайно, може би той просто нямаше навика да води жени на кораба? Всъщност какво значение имаше?

Тя влезе в кабината, а Джо събра целия екип на палубата, за да им каже няколко думи. Компресорът беше спрян, светлините — включени. След няколко минути всички се прехвърлиха на една от лодките и потеглиха към брега с радостни викове.